Коментари на: In loving memory http://ex.nihilo.org/2007/05/08/88 Creation out of nothing Tue, 27 Sep 2011 08:19:24 +0000 hourly 1 От: Stefan Zabunov http://ex.nihilo.org/2007/05/08/88/comment-page-1#comment-9 Stefan Zabunov Tue, 01 Apr 2008 07:04:34 +0000 http://blog.zabunov.be/blog/in-loving-memory/#comment-9 Сетих се за кученцата и просто исках да кажа, че понякога много, много ми липсват. Сетих се за кученцата и просто исках да кажа, че понякога много, много ми липсват.

]]> От: Stefan Zabunov http://ex.nihilo.org/2007/05/08/88/comment-page-1#comment-6 Stefan Zabunov Tue, 07 Aug 2007 07:17:28 +0000 http://blog.zabunov.be/blog/in-loving-memory/#comment-6 Аз затова предпочетох да са на вилата. Първо, че обожаваха да ходят там и да тичат по поляната и, второ, мисля, че също нямаше да мога да превъзмогна липсата им, ако непрестанно са наблизо. Аз затова предпочетох да са на вилата. Първо, че обожаваха да ходят там и да тичат по поляната и, второ, мисля, че също нямаше да мога да превъзмогна липсата им, ако непрестанно са наблизо.

]]> От: Mitaka http://ex.nihilo.org/2007/05/08/88/comment-page-1#comment-5 Mitaka Sat, 04 Aug 2007 22:49:03 +0000 http://blog.zabunov.be/blog/in-loving-memory/#comment-5 Не утихва, Стефане, не утихва. Гробчетата им са под прозореца ми, и не минава ден, в който да не ми липсват. Сега, прочитайки пак това, отново нямам въздух за дишане, а сърцето ми бие на 10 секунди веднъж... Няма да утихне. Не утихва, Стефане, не утихва.
Гробчетата им са под прозореца ми, и не минава ден, в който да не ми липсват.
Сега, прочитайки пак това, отново нямам въздух за дишане, а сърцето ми бие на 10 секунди веднъж…
Няма да утихне.

]]> От: Stefan Zabunov http://ex.nihilo.org/2007/05/08/88/comment-page-1#comment-4 Stefan Zabunov Fri, 03 Aug 2007 08:04:59 +0000 http://blog.zabunov.be/blog/in-loving-memory/#comment-4 Дорина, наистина много съжалявам. :cry: Моите кученца също бяха част от семейството. За съжаление, рано или късно, това се случва. Не знам какво да кажа... Не мога и да преценя, кое е по-добре - да се грижиш за животинката докрай или да я отървеш от мъките. Още изпитвам угризения, че кучето се мъчеше. От друга страна, дори след няколко инсулта, до последно го виждах, че има много живот в очите, че му се тича, играе.. Някак си, това ме спираше да го "приспя". Дорина, да ти кажа, че всичко ще се оправи - няма смисъл. Не обичам да баламосвам хората, особено, когато знам, че ще разберат. Ужасно е и много болезнено, но .. твоят доктор, поне е бил искрен. Ако е някакво успокоение за теб, в даден момент, болката ще утихне и ще останат само хубавите спомени. Просто бъди до животинката и я гледай в очите. Вярвам, че те разбират, колко ги обичаме и ни липсват. Дорина, наистина много съжалявам. :cry:
Моите кученца също бяха част от семейството. За съжаление, рано или късно, това се случва. Не знам какво да кажа… Не мога и да преценя, кое е по-добре – да се грижиш за животинката докрай или да я отървеш от мъките. Още изпитвам угризения, че кучето се мъчеше. От друга страна, дори след няколко инсулта, до последно го виждах, че има много живот в очите, че му се тича, играе.. Някак си, това ме спираше да го „приспя“.

Дорина, да ти кажа, че всичко ще се оправи – няма смисъл. Не обичам да баламосвам хората, особено, когато знам, че ще разберат. Ужасно е и много болезнено, но .. твоят доктор, поне е бил искрен. Ако е някакво успокоение за теб, в даден момент, болката ще утихне и ще останат само хубавите спомени. Просто бъди до животинката и я гледай в очите. Вярвам, че те разбират, колко ги обичаме и ни липсват.

]]> От: Dorina http://ex.nihilo.org/2007/05/08/88/comment-page-1#comment-3 Dorina Thu, 02 Aug 2007 15:56:20 +0000 http://blog.zabunov.be/blog/in-loving-memory/#comment-3 zdravei,stana mi o6te po tejko kato pro4etoh tvoqta tajna istoriq!dnes e fatalen den za men i moeto semeistvo,14 godi6niq ni pekinez polu4i insult,savsem neo4akvano kakto si be6e dobre,vesela jiznena.Doktora kaza,4e nqma nadejda samo moje da i slaga injekcii za da i olekva!ot4aqno tarseiki podobni slu4ai s nadejdata da sa s hubav zavar6ek popadnah na tvoq site!ot4aqni sme,te e 4ast ot nas,ot semeistvoto i ne si predstavqm miga kogato tq 6te ni napusne! zdravei,stana mi o6te po tejko kato pro4etoh tvoqta tajna istoriq!dnes e fatalen den za men i moeto semeistvo,14 godi6niq ni pekinez polu4i insult,savsem neo4akvano kakto si be6e dobre,vesela jiznena.Doktora kaza,4e nqma nadejda samo moje da i slaga injekcii za da i olekva!ot4aqno tarseiki podobni slu4ai s nadejdata da sa s hubav zavar6ek popadnah na tvoq site!ot4aqni sme,te e 4ast ot nas,ot semeistvoto i ne si predstavqm miga kogato tq 6te ni napusne!

]]> От: ilieff http://ex.nihilo.org/2007/05/08/88/comment-page-1#comment-8 ilieff Wed, 09 May 2007 05:47:12 +0000 http://blog.zabunov.be/blog/in-loving-memory/#comment-8 Съболезнования за животинките. Наистина е трудно да се разделиш с тези малки, прекрасни създания. Имам една 14 гошишна булонка, най-обикновено кученце, но си е моето и знам че скоро сигурно няма да е с мен...зъбките и изпопадаха, започна да не чува... От дете съм с нея, минали сме през какво ли не, изпратихме много близки хора, абе... Напоследък се старая да не й се карам, да и угаждам, искам да е щастлива в последните си дни, колкото и да са те. Съболезнования за животинките. Наистина е трудно да се разделиш с тези малки, прекрасни създания.

Имам една 14 гошишна булонка, най-обикновено кученце, но си е моето и знам че скоро сигурно няма да е с мен…зъбките и изпопадаха, започна да не чува… От дете съм с нея, минали сме през какво ли не, изпратихме много близки хора, абе…

Напоследък се старая да не й се карам, да и угаждам, искам да е щастлива в последните си дни, колкото и да са те.

]]> От: Митака http://ex.nihilo.org/2007/05/08/88/comment-page-1#comment-7 Митака Tue, 08 May 2007 10:49:40 +0000 http://blog.zabunov.be/blog/in-loving-memory/#comment-7 Рева и се успокоявам, че са на такова място, каквото си мислим, заедно с моите Рика, Малка Рика и Шера Единственият му недостатък е, че не е тук; че им липсваме, както те на нас. пп: при моите има и сянка, и водичка, ако и твоите обичат, да минат нататък. Рева
и се успокоявам, че са на такова място, каквото си мислим, заедно с моите Рика, Малка Рика и Шера

Единственият му недостатък е, че не е тук;
че им липсваме, както те на нас.

пп: при моите има и сянка, и водичка, ако и твоите обичат, да минат нататък.

]]>