Много интересни теми има напоследък, за които да пише човек. Над които да се помисли. Не много „розови“, но все пак част от нашето ежедневие. За съжаление, все така съм или без време, или… без желание да пиша. Въпреки всичко, бих искал да споделя с всички нещо… нещо прекрасно. Нещо отпускащо, меланхолично, каращо ме да се усмихвам и, същевременно, малко ме натъжава. Детството ми липсва, понякога – болезнено много! Онова безгрижие, ех..
П.П. Благодаря на Иван, че ми показа това клипче!