Все съм виждал бури, но като тази, май не съм виждал. Поне нямам особено ясни спомени за нещо подобно. Един път ме хвана една морска буря, (за радост – на твърда земя), но беше през нощта и май не ми се стори особено впечатляваща. Но като тази, особено придружена и с град с размерите на зърната на Лоло Ферари – не помня да съм виждал. Използвам малкото си свободно време, с което разполагах (все пак, бях там по работа), за да ближа едно мохито в бара до басейна на Гранд хотел Варна, когато по едно време слънцето започна да се скрива. Макар и адски задушно, небето почерня за по-малко от пет минути. Имах работа с хора навън, та се надявах, че подобно на другите “причернявания” по-рано през деня, и това ще отмине бързо и сухо. Почти си повярвах, докато нещо не изтропа по гумирания покрив на шатрата, под която се намира бара. Туп! И после пак – още едно приглушено “туп!”. И пак, и пак, .. все по-бързо и по-бързо (защо ми се струва, че звуча като сценарий на евтин порнофилм?!).. Тропането се пренесе и на плочките, но там бе по-скоро тракане, отколкото познатото ни вече, глухо “туп!”. Огледах се и тогава видях, колко динамично е положението всъщност. Пиещите бира по шезлонгите туристи, вече бяха прибиращи-набързо-всичките-си-партакеши туристи. Докато се ориентират в обстановката, положението беше дотолкова “камъните падат”, че много от тях зарязаха вещите си по шезлонгите. Груба грешка – повечето хавлии са спряли полета си някъде към Св. Влас, (където, по-късно вечерта, откриването на Марината на братя Диневи се пренесло във водата. Неволно..). Както и да е… Парченцата лед си бяха направо парчища! Водата се лееше така, че все едно е паднала гъста лондонска мъгла. Спокойно мога да нарека положението “мокро”. На моменти – дори болезнено, защото изразът “била ме е градушка”, за много хора се превърна в неоспорим факт. Включително и аз отнесох няколко ледени блокчета, но освен дрънчене на кухо, по-сериозни последици няма.
Отначало беше забавно. До момента, в който шезлонгите, дюшеците, чадърите и множеството стъкларии по бара, не решиха да проявят характер и да се реорганизират и прегрупират около басейна. На един голям клон, явно му писна да седи, та реши да ни падне на главите. За радост, първото ми висше е нинджа и аз ловко избегнах атаката. След това му го върнах и го снимах. Гледали ли сте “Красавицата и Звяра” на Дисни? Е, нещо такова представляваше картинката и при нас. Де-що има нещо, което не е одушевен предмет, се движеше. Къде чрез търкаляне, къде чрез летене. Kewl!
Почувствах се в една истински задушевна обстановка. Едрогърда мадама, която явно се мокри само под душа или в басейн, ми се притисна от едната страна. В момента, в който мислех да се проявя като кавалер и да я скрия под могъщите си ръце, един (с доста по-могъщи ръце от моите), реши да ме подпре от другата страна. Мъжа и. Други толкова се бяха напили, че изобщо не се притесняваха от водите, които им се изливат във вратовете. Всъщност, по-скоро се освежиха и викнаха по още едно.
Разбира се, не липсваха и ентусиасти, които баш в най-силния град, да се цамбуркат в басейна. Гледах ги точно 5 минути, колкото да хвана няколко кадъра. След това – ЦАМБУУУУУР! – и аз с вас. Не мога да ви опиша кефа. Ти си плуваш, а около теб свистят малки “куршумчета”. Като по филмите. Звукът е абсолютно същия, а под водата е още по-готино – леда се врязва във водата и оставя пенлива диря след себе си. След това се разтапя, прави дъното на басейна лигав и ти се подхлъзваш и падаш. Но на кой му пука?! Важното е град да те бие! Това бяха едни от най-забавните 20 минути през трите дни на морето. Спирам да пиша и ще продължа с малко кадри. Мисля, че те и без думи са достатъчно описателни.
П.П. Този, който плува – не съм аз. Мен ме снимаха с друг апарат и много е вероятно, никога да не си видя снимките, но не е болка за умиране. Важното е, че си направих кефа!
!! ВАЖНО: Снимките са със запазени права! Всякакви! Имате право да ги показвате, ползвате за лични сайтове и т.н., но само, ако изрично са упоменати източника и автора! Фотоманипулации, колажи и картички, дето да пращате на роднините – не са позволени! Ползването им с каквато и да е друга комерсиална цел е абсолютно забранено от закона и от мен! Ако нарушите това правило – град да ви удари! И гръм! Благодаря за разбирането! (Писна ми да виждам мои снимки, под които пише БТА, Гошо, Пешо и т.н.)
Ако тази публикация ти харесва, абонирай се за моя RSS поток. Няма подобни публикации.
