Малко котенце седяло на брега на реката. По едно време, непосредствено пред него, видяло да плува малка наденичка. Котенцето било гладно, протегнало лапичка и изяло наденичката. Не била лоша, но не го заситила. Малко по-късно, апетитен кренвирш плувал малко по-навътре във водата. Котенцето, вече доста гладно, макар и с неохота, намокрило краченцата си, за да може да стигне кренвирша. След като го изяло, било доволно, но все още не било достатъчно сито. Върнало се на брега и започнало да се взира в реката. Изведнъж – какво да види! – огромно парче шпеков салам плувало по течението. За да стигне до него обаче, котенцето трябвало да влезне доста по-навътре в реката. Силният глад го накарало да събере кураж, преди сочния и апетитен шпек да отплува, и котенцето влезнало навътре. Цялото се намокрило, но колко доволно било това котенце, когато изяло парчето салам на сушата!
Извод: Колкото по-голям салама, толкова по-мокро котенцето!