Не ме питайте, как в средата на август, реших, че зимата ми липсва. :)
След като вече изказах възмущението си от deviantART, реших, че мога да отделя някакво време, за да изпразня галерията си. Оставих само една снимка (не, не е жена ми! Тя е по-хубава!), на която сега обърнах внимание, че е посъбрала немалко гласове. Оказа се, че е трудна работа това с „почистването“ – няма възможност за „mass delete“. Click, click.. досадна работа, но пък видях разни неща, които бях позабравил. Та, едно от тях бяха разни зимни снимки. И си спомних..

Гледах с часове как зимата рисува по стъклото ми. Бледите лъчи на слънцето се опитваха да рисуват върху леда и се получаваха чудесни картинки. Огромните прозорци на стаята ми се превръщаха в произведения на изкуството и тя ставаше същинска галерия. Понякога ги снимах. Или излизах на терасата и гледах как се трупа снега. Заглеждали ли сте се някога в снежинка? Направете го. Едно от най-красивите и фини неща, които бихте могли да видите в живота си.

Дните, в които не бях на работа, обикновено изкарвах вкъщи. Сам. Колкото и да съм шумен като цяло, обичам да оставам сам в определени моменти. Не съм бил самотен, както много хора биха си помислили. Е, случвало се е и това да е причината, но всеки има и такива моменти. Понякога, дори не е имало конкретна причина. Всъщност, самотата е нещо доста относително, но не ми се пише в момента за нея. Та, обичах да оставам сам, да слушам „Четири сезона“ и да не правя нищо. Или да си преподреждам малкото вещи които имах. Нямах много опции да разхвърлям, но често размествах. Привечер обичах да си пускам филм, да прегърна печката и заедно с нея да го изгледаме, докато изгрее луната. Навън ставаше толкова красиво. В 2-3 през нощта, рядко можеш да видиш хора навън, особено, когато се е натрупал 50 сантиметра сняг. Обличах се дебело, слагах страхотните си туристически обувки, които не знам къде забутах в последствие, екипирах се с апарата и слушалки и се понасях навън. Като се замисля, почти никога не съм тръгвал целенасочено нанякъде. Слушам музика, тананикам си, пуша и си рисувам по снега с крак. В някакъв момент се усещам, че съм на 3 спирки от нас. Или съм пред блока, където живеят родителите ми и брат ми. Или пред къщата на Калин, който – разбира се – не спеше. Понякога се просвах в снега. Или тичах. Ама сериозно тичане, докато ми окапят краката. И пак се връщаме на просването в снега. Ако някой ме е гледал отнякъде, ме е взел или за луд, или за умиращ. За второто гарантирам, а за първото се надявам, че не са истина.

Техниката, с която разполагах тогава, (а и познанията ми), не ми позволиха да направя каквато и да е хубава и стойностна художествена фотография. Е, имам няколко, но те са по-скоро със сантиментална стойност за мен. Въпреки това, ходех много ентусиазирано и снимах. Каквото ми падне, общо взето. Имаше една изоставена къща в близост – нея много обичах да я снимам. При по-силна луна, в определени часове, така страховито биваше огрявана тази къща, че е имало случаи, в които не ми се е снимало чак толкова. :D

В общи линии, просто се сетих за зимата. И пак си пуснах „Четири сезона“. И си спомних..

Подобно съдържание:

1. Autumn
2. In loving memory
3. Изгубени в превода
4. Българските секс-фантазии
5. Как се правят обективите