Радвам се, че най-сетне сайтът – макар и beta - на Simple Studio е online!
Честно казано, от доста време го следя. Много пъти започвах да пиша на Йовко, но така и не бях сигурен, дали ще се впиша правилно в картинката и накрая се отказвах. Не, че съм некомуникативен или ми е трудно да се запознавам с нови хора. Напротив, точно обратното е. Истината е, че не знам нещото, което ме спира да се свържа с хората, които градят и поддържат Simple Studio-идеята. От една страна, особено напоследък, ме гони страхотен “глад” за снимане. Ходя на “никакви” места, често пъти по работа, но винаги нося техниката си с мен. Редовно ме гледат малко странно, особено, когато съм поставил 70-300. Особено, когато е нагласен на 300mm… :D От друга страна, изпитвам някакво необяснимо притеснение или дори страх, че от доста време насам или нямам идеи, или не мога да ги реализирам. Като максималист и перфекционист, което далеч не са чак толкова положителни черти, както се оказа, искам всичко да е изрядно. Не толкова, защото някой ще каже “супер си!!”, а защото удоволствието от това, да видиш друг, който се наслаждава на твое произведение, без значение фотография или просто добре свършена работа, е толкова… стоплящо! И, да си призная, напоследък имам желание да пиша за толкова неща. И всеки ден започвам да пиша поне по една тема. И след половин час тракане по клавишите и триене, просто .. нищо не написвам. Най-лошото е, че сам не мога да обясня абсолютното изпразване откъм “творчески заряд”. Включително се ядосвам ужасно много на факта, че аз, който хората познават като човек, умеещ да борави с думите си, не мога да вържа три смислени изречения. Имам чувството, че съм затъпял ужасно много. И въпреки това ми се снима!
Ако тази публикация ти харесва, абонирай се за моя RSS поток.
Няма подобни публикации.
Всеки има моменти на спад и моменти на ярки творчески заряди, това е нормално – както имаме дни на униние и дни на щастие – снимай, или не снимай – прави това което ти се прави – нещата си идват на мястото с времето :-)
Разбира се, така е. За съжаление, аз нямам конкретна причина за въпросния спад. Просто не става. Не мога да обясня защо. Обмислям, гледам, пиша/снимам, след това виждам резултата и се хващам за главата. Надявам се да си прав, де.. че нещата ще си дойдат на мястото. :)
Искал да си обясни вдъхновението?! Алоуу, ти да не живееш на Олимп! ;=)
Сериозно, то коренът на думата си показва защо не
можем да намерим причини за идването и отиването му. Знам само, че рутината на работата, не – по-точно обсебването на мислите ни от нея, затлачва въображението и прогонва много успешно вдъхновението.
А тииии, както виждам, направо си обкръжен(воен.) от Работата :-)
Път за бягство има – използвай го.
Има, да. Мога да напусна работа. :D
Не, рано ти е още. Като вземеш яхта, тогава :razz:
А 2-3 години, докато дойде този момент, ще се научиш да я оставяш там, където й е мястото.