Ща-не ща, в момента на половин метър от мен гърмят „Power rangers“ по Jetix. Загледах се – рядко безумно, неизпипано и тъпо филмче. Децата, нормално, гледат в захлас. Аз обаче, съм по-скоро възмутен, с какви глупости им пълнят главите. Ако трябва да гледам от родителска гледна точка – филмчето е пълно с насилие, макар и „безкръвно“. Лошите мрат със скоростта на светлината, което в известна степен е добре, понеже децата разбират, че „доброто винаги побеждава“. Но трябва ли това да се случва, след като нещо, облечено в синьо, набира някакъв телефон с шайба, на нещо като жезъл, след което атомна бомба се изсипва върху злите сили. Разбира се, умират само лошите неща, с тяло на Азис и глава на питбул.
Смешно ми е, ама всъщност е трагедия. Може и да съм малко „старомоден“, ама навремето „Ну, погоди“ или „Том и Джери“, бяха къде-къде по-красиви, смешни и занимателни. Не, че в тях няма(ше) насилие, но ми се струва, че беше представено по по-симпатичен начин. Най-малкото – по-смешен.
А сега започна Naruto или нещо такова, което е някаква долнопробна манга, с още по-тъп сюжет от Рейнджърите. Да взема да им пусна „Книга а джунглата“, че поне и аз да имам кяр от гледането на анимационни филмчета. :)