Няма да правя неправени констатации, а, за съжаление, надали ще успея да дам и решение на проблема с трафика и участниците му. Просто ще поразмишлявам.
Конкретните поводи, които ме накараха най-сетне да си „излея мъката“, са два. И двата от днес, като се случиха в период от 15 минути. Всъщност, такива неща се случват ежедневно, многократно, включително на по-малки интервали.
Отиваме на работа, минаваме през пазарчето на Римската стена. Обикновено минаваме през пазарчето, като излизаме на една тясна уличка, чието име не знам, но не е и важно. Става въпрос за едни 50 метра. Въпросната уличка има един тротоар, като там, където би следвало да е втория, се падат гърбовете на магазините на пазара. Единствения тротоар, аз поне, никога не съм го виждал празен и свободен за пешеходци. Но дори това не би било толкова досадно, ако покрай магазините не спираха още един ред коли. На платното, разбира се. Очевидно е, че там паркират само перфектни шофьори, тъй като разстоянието от кола до кола е не повече от 15 сантиметра. Ясно е, колко „лесно“ е преминаването между колите, дори за фини като мен хора. Както и да е, с това сме свикнали – заставаме в „па“ и с танцувална стъпка преминаваме. Освен, ако някой тъпанар с микробус, не реши да спре точно на „изхода“ между колите. Разбира се, на „една боя разстояние“ от тях. Тъпанарът беше вътре, пишеше си нещо. Когато се въртяхме, чудейки се как, аджеба, да прелетим, онзи се обърна, погледна ни с празен, тъповат поглед, и необезпокояван, продължи да си драска в папката. Това, че викнах, ама изобщо не го притесни. Имам чувството, че изобщо не разбра, колко малоумно си е паркирал возилото. Или просто не му пукаше, че ние ставаме на прасета, избърсвайки броните на автомобилите. Забавното в случая е, че на 10 метра от гореспоменатия пън, имаше полицейска кола. Тъжното е, че в нея седяха още два пъна. Или май само един, тъй като втория, вероятно беше отишъл за кафе.
Втората ми историйка, е по-скоро за едно кръстовище. Става въпрос за това, на което бул. „Стамболийски“ излиза пред църквата „Св. Неделя“. Шофьорите-тъпанари, изобщо не се интересуват, че колите, навлезли в кръстовището все още са там, точно в средата му. На тях им е зелено, те си навлизат и… така си остават. Следва зелен светофар за колите по бул. „Мария Луиза“. Те тръгват. Или поне се опитват. Стигат донякъде. Лентите, в един момент са между 8 и 12, като варират, според броя кретени, навлезли без никакъв смисъл. Там, освен коли, се движат трамваи. „Движат“ е малко относително, по-често седят и дрънчат. Клаксони с различен звук и тоналност пригласят, което, поне на мен, в 9 сутринта ми действа – меко казано – изнервящо. Защо свиркате, бе, малоумия?! Защо се нашибахте изобщо?
Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.
Горното е извадка от ЗДП. Още по-готино е, когато светофара позеленее и за онези, които идват откъм бул. „Витоша“. Обикновено, те също не могат да минат, което не им пречи да се набутат при останалите.
Катастрофите, макар и леки, са нещо често срещано на въпросното кръстовище. Нарушенията – перманентни. Блъснатите пешеходци, пресичащи на зелен светофар, комбиниран с пешеходна пътека, тип „зебра“ – също не са рядкост.
Култовия момент тук е, че над кръстовището, гордо се е изправила КАТ-аджийска вишка, в която обикновено има и КАТ-аджия. Бих се радвал, ако някой може да ми разясни, каква точно е функцията на чичковците в сини униформи. Защото досега – освен, ако не минава някой политически титан, че тия да убият движението тотално – аз друго не съм ги видял да правят. Изключвам лафене до оградата на църквата, пушене, почесване и гледане с апатично изражение нарушителите.
Искам да отбележа, че аз самият съм шофьор, макар и от доста време да се отказах да ползвам колата, защото в моя случай е безсмислено. Идеята ми е, че кретени няма само в колите, а по пешеходните пътеки. Или на 20 метра от тях.
Отново тази сутрин, някаква овца, съдейки по това, как цепи на червено, явно бързаше изключително много. Девойко, закъде бързаш ти, може би? За оня свят?! Неприятното е, че стадото ‘ръгна след уфсъта. Картинката беше следната:
Всички, на които им беше червено, бързаха да минат, правейки задръстването от известния тип „грандиозно“. Тези, на които им светеше зелено, изобщо не можеха да мръднат – нито шофьори, нито пешеходци. Клаксони и дивни псувни озвучаваха тази феерия. Полицаят четеше вестник.