Категорично вярвам, че всяко дете има свой ритъм на развитие. И ако едни са готови да тръгнат на училище на 6 години(или дори на 5), други и на 7 не са. Родителите трябва да имат право на избор, познавайки своето дете и неговите възможности, да решат дали да го пуснат на 6 или на 7 години. Не приемам за нормални доводите, че акселерацията била такава, че малките хора били готови да тръгнат на училище задължително от 6 години. Кой го решава това? Хора които дори не са виждали моето дете? Така щели да се освободят места в детските градини? Ами да построят нови или да си възвърнат собствеността върху дадените под наем на частни фирми бивши детски градини, вместо да предлагат недомислици. Да не стане така, че вместо да изпишем вежди да извадим очи!

Не искам моите деца да бъдат хвърлени в свят на задължения и натоварване, за което по моето лично (и вярвам, компетентно) мнение не са готови. Често чувам родители да се оплакват от все повече увеличаващото се натоварване в системата на обучение на началните класове. Лавината от нови учебници, отпадането на приятни (и задължителни помоему) литературни произведения за сметка на по-тежки и непонятни за децата текстове, както и малшанса да попаднеш на немотивиран и безразличен към учениците преподавател са си достатъчен стрес в добавка към новата среда и повишените (спрямо детската градина) изисквания към децата. Разказват се истории за заспали над учебниците деца, за плачещи след цял ден писане дребосъци, на които са им отмалели ръчичките. Може да звучи преувеличено, но аз вярвам, че стреса от прехода е неизбежен дори и при пораснали дечица, а какво остава за по-малките,безгрижни, леко разсеяни и палави хлапета.

Ако подкрепяте правото на децата да тръгнат на училище от 7 години и само по желание на родителя от 6, моля, подпишете петицията:
http://www.bgpetition.com/first-grade_6_years_old/index.html

Аз тръгнах на училище на 7 години и далеч не смятам, че съм изпуснала жизнено важни моменти от живота си като съм завършила на 19 години средното си образование. Нито нещо съществено ми се е изплъзнало между пръстите неусетно, нито съм се чувствала престаряла и безвъзвратно закъсняла за старта на самостоятелния си живот! Напротив – смятам, че бях с акъла си, за разлика от 17 годишните първокурсници в университета, които с радост се отдаваха на диви купони далеч от зоркото око на мама и тате и съвсем не бяха влезли в унивестета с идеята да учат. За сметка на това имах хубаво детство, страхотни спомени и доволно много време след това да бъда сериозна и да уча!

Довода на властимащите, че акселерацията била такава, че било резонно децата да тръгват на 6 години на училище за мен са изсмукани от пръстите! Това, че сегашните малчугани са по-високи от връстниците си от преди 10 години не ги прави психически по-зрели. И да, днешните дребосъци се заиграват с компютри от невинна възраст, но за тях това е играчка. Ако се превърне в задължение – едва ли ще е толкова привлекателно занимание.

Когато аз тръгнах на училище не можех нито да чета, нито да пиша – нали затова детето поема „по светлият път на познанието“. За да научи всичко онова, което до момента не е знаело. Моите малки хора са на почти 6 години – не могат да четат и пишат и определено не смятам, че са глупави или бавноразвиващи, защото не съм ги накарала да се образоват досега. Сега им е времето да рисуват, да редят пъзели, да тичат след топката, да задават смешни,любопитни въпроси, да наричат косата на принцесите в книжките в жълта, защото русото не е цвят от техния речник, да правят бели, които след 1-2 години ще са непростими. Просто сега им е времето да са деца. Нещо, което ще им бъде отнето, когато тръгнат на училище. Тогава ще си говорим за таблицата за умножение и ще ги изпитвам какво са научили след училище – вместо да гледат анимационни филмчета и да им разказвам приказки. Затова и не бързам. Има време за всичко. И не искам някой друг да ме пришпорва и да ми казва какво е добро за моите деца, за да реши половинчато своите проблеми( с местата в детските градини).

Ето и малко информация по темата събрана от Бу:

Да, вярно е, че по света децата тръгват на училище на 5 или 6 годинки. Но да направим едно сравнение: тяхното училище, по същество си е детска градина – с игри и занимания, съобразени с възрастта им. Тук още в 1 и 2 клас се дават домашни, които поради трудността им децата изпълняват най-често с родителска помощ и се пишат оценки.

Ето няколко начални училища по света. Те изглеждат като детските градини у нас. Разликата във вида и заниманията в чуждите и нашите училища е очевидна:
http://www.sandaigprimary.co.uk/index.php
http://www.coxhoe.durham.sch.uk/Office/special%20Events.htm#ks1xmas
http://www.grangeprimaryschool.org/os2.htm
http://www.cheslynhay.org.uk/

Ако задължителен 1 клас за шестгодишните се въведе със сегашната училищна програма, ще бъде пълна катастрофа. Програмата в този си вид е тежка и за деца на 7, какво остава за по-малките. Преподаватели споделят, че в момента деца, тръгнали от 6 (по желание на родителите си) не се справят с материала така добре като 7-годишните, и тази разлика все още се забелязва и в 3-4 клас.

Очевидното най-добро разрешение е положението да не се променя. В момента родителите могат да избират между подготвителни групи в детската градина и в училище. Повечето предпочитат да изберат такава група в детската градина, ако намерят място. Предимства има много: заниманията са разпределени през целия ден, като децата имат достатъчно време и за игри и почивки, както и сън на обед, от който много 6-годишни все още имат нужда. В подготвителните групи към училищата занятията са само до обяд (т.е. по-концентрирани) и след това някой трябва да прибере детето и да го гледа през деня. Които родители искат, могат да запишат детето си в първи клас от 6 години. Повечето предпочитат да ги запишат от седем. Толкова по въпроса за набедената акселерация.

Показателна е анкетата сред майки в бг-мамма, на чиито деца им предстои скоро да тръгват на училище:

Подкрепяте ли проекта за задължително започване на първи клас от 6 години?

Категорично съм “против” 55.7%
Категорично съм “за” 2.3%
Трябва да се предостави на преценката на родителите 40.9%
Нямам мнение 1,1%

Безспорно, някои деца са готови да тръгнат на училище на 6 години. Но други – повечето! – не са.

Вместо недодялани решения за тръгване в първи клас от шест, би било много по-добре, ако МОН се загрижи повече как да отвори нови групи в детските градини така, че да се запази сегашното статукво на подготвителните групи в тях и даде възможност на повече родители да ползват услугите на детските заведения.

Не отнемайте детството на децата!

[author] [author_image timthumb='on']http://ex.nihilo.org/wp-content/uploads/2008/04/cream1.jpg[/author_image] [author_info]За авторката на публикацията: Кремена Пашова е бяла жена, отговорен родител и безотговорна домакиня. С живота се учат взаимно да се справят – тя с него и той с нея. Обича работата си, хобитата си и котките си, все още сънува цветно и помни повече, отколкото главата ѝ побира. Когато не е заета с важни неща пише, снима и броди по парковете. Можете да посетите нейния блог на адрес: http://www.withcream.net[/author_info] [/author]

Няма подобно съдържание