Ако все още не сте абонирани за статиите на Йовко, възможно е да сте пропуснали днешните две, а определено смятам, че е хубаво да се прочетат. Самият аз, особено напоследък, усещам, че къде съзнателно, къде – не, се превръщам в роб на техниката.
Аналаговори емоции (част първа)
Като цяло, аз самия смятам, че всеки съвременен човек, отдавна се е превърнал в такъв – изпадаме в ужас, ако не сме заредили батерията на мобилния си телефон, филмите ги гледаме на огромен монитор, не чуваме къкренето на водата в чайника, защото чакаме „дзън!“ от микровълновата печка; изкарваме повече време в разглеждане на снимки на природа, поместени в Интернет, отколкото в разходка из природата. Търсим най-новото и най-доброто, защото ни е страх, че това, което си купихме преди „цели“ три месеца, вече не е достатъчно качествено; пощальонът отдавна спря да чука дори по веднъж, защото плащаме сметките си online, а писмата ни пристигат на мига, в електронната поща. И така нататък, и така нататък… примерите са безброй. Но щастливи ли сме и усещаме ли нещата истински, макар и да разполагаме с най-най-модерните технически изгъзици?