Който-каквото иска да ми говори от общинарите, но и тази година, зимата ни изненада. Сутринта, когато тръгвах за работа, изпитвах известно неудобство от това, че се клатя като пингвин. Но след като се огледах около себе си, разбрах, че сме много! Пътя, който обикновено изминавам за около 5 минути, днес ми отне малко над 10. Надявах се, че ще намажа от факта, че живея в “елитен” и централен столичен квартал, но не би… Не е почистен леда дори около училищата. Стигнах до трамвайната спирка, подпирайки се по сградите. И няма как – на работа ме искат с костюм, а такъв тип облекло, никога не ми се е връзвал с туристически обувки, с които бих имал малко повече успеваемост в покоряването на маршрута “от нас до работа и обратно”. За “късмет”, по стечение на обстоятелствата, около 15:30ч, се наложи да се включа в шествието по случай 120-годишнината на Софийския Университет. Движението бе отцепено само в едната посока, а тънката ледена коричка по жълтите павета, бе отлична предпоставка да имаме и няколко смъртни случая. Разминахме се, за радост. Смятах, че поне по въпросния маршрут от Ректората до Народния театър, щяха да поразчистят. Ей така, от кумова срама. Дори поради факта, че към бродещите се присъединиха и Президента и Министър-председателя. От друга страна, в тези предизборни времена, ледената пързалка може би е била с цел. Страх ме е да си помисля, ако завали по-сериозно, какво ли ни чака.
Ако тази публикация ти харесва, абонирай се за моя RSS поток.
Няма подобни публикации.
