Като цяло, намирам Facebook за абсолютна загуба на време. От друга страна, положението не е чак толкова отчайващо. Успях да открия хора, с които в миналото сме били добри другари, но “животът ни завъртя” и пътищата ни се разделиха. Приятно е да срещнеш някой, който не си виждал и чувал от години и да видиш как се е развил. Хубаво е, също така, че срещайки тези стари познати и приятели, самият аз се върнах мисловно назад и си спомних какъв бях, което ми помага да сравня и за мен самия, докъде успях да я добутам в последните десетина години.
Много се забавлявам, когато често пъти, благодарение и на Facebook, успявам да докажа теорията, че “светът е малък” – попадам на мои познати, които и помежду си се познават. По-интересното е, че понякога това са хора, които акъла ми не побира, какво общо имат. Но… светът наистина е малък. Като цяло избягвам разаните милиони досадни и безсмислени приложения, които летят наляво-надясно, но все пак смятам, че успях да изцедя нещо полезно и аз от този Facebook.
Ако тази публикация ти харесва, абонирай се за моя RSS поток.
Няма подобни публикации.