Един месец по-късно

Преди малко се загледах, че преди точно толкова съм писал в блога, ако няколко вица могат да се нарекат писане. И въпреки, че далеч не съм от най-активните блогъри, ако изобщо влизам в категорията, не спирам да чета чуждите блогове и да поддържам моя свеж и подреден, поне откъм админ-частта.

По-интересното е, че посещаемостта не само не спада, а дори малко се покачи, като няма да крия, че това, разбира се, ми е приятно. Още по-приятно ми е да видя, че има хора, които се връщат повторно. Затова, малко или много, се чувствам длъжен, (освен благодарен), да напиша няколко реда.

Та, какво, общо взето, се случва през последния месец покрай мен:

Успях да се сдобия с чудесен обектив-мечта, хубава светкавица, както и няколко филтъра за въпросния обектив, а и за още няколко. Изключително много се срамувам от факта, че почти не отделям или не намирам време за фотография.

Определено имам проблем със съня, защото рядко си лягам преди 2-3 сутринта, за сметка на това, рядко спя до по-късно от 8-9. Мога само да гадая, на какво се дължи това, но се надявам, че скоро ще успея да си подредя режима, защото дори и в момента да мога да си го позволя, малко или много, липсата на сън ще ми се отрази включително здравословно. И колкото и да не съм чак такъв педант по темата, приятно ми е да се чувствам свеж, а не смачкан и уморен.

Присъствах на OpenArt панела, част от OpenFest, организатор на който беше моя приятел Йовко Ламбрев. Гост-фотограф бе Начо Каменов-Кубето и с огромна радост ще споделя, че хората бяха много повече, отколкото столове бяха предвидени и въпреки, че малко се забавихме със сглобяването на импровизираното студио, интересът на гостите се запази до самия край, а накрая всички (надявам се!), си тръгнахме доволни от изминалия ден. (Всъщност, това май бе единствения път през този един месец, в който се опитах да направя малко backstage-снимки, част от които, може би ще кача в галерията си.)

Сагата с ремонта, която Кремена описа преди време, по-скоро е към края си, като основното, което останаха са купуването на допълнително тапети, че не стигнаха за много малко; купуването на още малко лампи за спалнята и антрето, завеси или щори и много, много чистене.

За съжаление, през този един месец и по-точно – в неговия край – успях да се разочаровам от хора, за които имах наистина отлично мнение, но все още пазя надеждата, че преживяват “тежък момент” и реакциите им не са били умишлени и в някакъв момент ще се извинят за тях.

Оказа се, че да си безработен има и добри страни – обявиха грипна ваканция, та поне има кой да гледа децата вкъщи. Трябва да отбележа, че напоследък започвам все повече да се дразня на спекулациите покрай глобалната финансова криза и всякаквите видове грип.

Купих си нов домейн, който мисля да е по-скоро нещо като галерия-портфолио, което обаче, първо ще трябва да понатрупам. В момента му обмислям дизайна, като вероятно отново ще е WordPress-базиран, но с някакъв шаблон, който да е по-скоро като галерия. Без да губя обаче, възможността да пиша, когато реша. Всъщност, ще ми се да отделя темата “фотография” в отделен блог или нещо такова. Малко ми се губи цялостната концепция, но го мисля много внимателно и искрено се надявам да се получи добре!

В общи линии – това е. Исках да се опитам да дам отговор и на въпросите, покрай които немалко хора посещават блога ми, но нито водя подробен лист със “смешни имена”, нито съм особено добър в кухнята и по този повод не знам нито една “рецепта за кекс”. За мое огромно съжаление, не се познавам лично и с Жоро Пентаграм, та освен да ви пратя да му четете блога и да се позабавлявате, друго за него не мога да кажа. Впрочем, човекът търси креативни хора и, ако се имате за такива, може би ще ви е интересно да погледнете ето това.

Ако тази публикация ти харесва, абонирай се за моя RSS поток.

Няма подобни публикации.