Нямам никакви намерения да се опитвам да обяснявам, че „Avatar“ заслужаваше награди. В случая обаче, ми е много чудно, на кое отгоре, филмът „The Hurt Locker“ взе толкова много Оскари? След филми като „Apocalypse now“, „Black Hawk Down“, „Enemy at the gates“ – това произведение да вземе толкова много награди. Направо ми е непонятно. Скучен, муден, без абсолютно никакъв смисъл филм, да не говорим за някои недомислици, които ми направиха впечатление. Музика – нищо. Актьорска игра – нищо особено. Ефекти – нищо особено. Първите 40 минути гледахме едно и също – един ходи напред, да обезвреди бомбата, двама го пазят и се панират, че ги гледат. След това, главния герой толкова много си хареса едно арабско момче, че чак го обърка.
Този филм дори за промиване на мозъци не става. Започвам да си мисля, че Камерън е решил да бутне едно рамо на бившата, като се е отказал от наградите, само и само да спечели повече статуетки тя. Че и за режисура! Къде бяха фабулата, историята, смисъла, интригата..? Рядко скучен филм. Разбира се, допускам, че е имало някакъв невероятен сюжет, някаква дълбока и докосваща сърцето история, но аз съм твърде тъп за да ги прозра.
Ако един хирург, примерно, зареже жена си и детето, то той е кариерист. Но когато това е войник, положението е друго! Той е герой!
Имало книга – чудесно! Сигурен съм, че няма да я прочета. Това, че е по записки, по-скоро може да е интересно от чисто документална гледна точка. Обаче конкретно филмът „The Hurt Locker“, за мен беше една абсолютна издънка и загуба на близо два часа. Все ми е тая, колко награди и за какво е взел, яд ме е за времето, което му отделих. И за това, че очевидно всичко е въпрос на пари и строго-субективно. Визирам хората, които са номинирали и награждавали филмите.
абс съгласен, към 40-те минути, добавяме и още 30 в пустинята, пълен абсурд е този филм и само болен и малоумен мозък може да гласува за подобна помия. Трябва да си бавноразвиващ се за да не усетиш че поне час и десет от колкото е там филма няма никакво действие
Бе за нас, който даже не знаем какво е военен конфликт ни е безинтересен, ама за американците си е нещо с което се сблъскват.
Според мене зависи от настройката с който го гледаш. Ако очакваш екшън – определено ще се разочароваш, но ако си настоен да гледаш филм за обикновения живот на един войник, тогава ще ти хареса.
Най-якото е последния момент когато виждаш, че пича отново се е записал доброволец.
Като всеки американски военен филм и тук имаше „промивки“, ама все пак това е много милионна/милиардна индустрия и е нормално да са ударили едно рамо :)
Нямам и претенциите да съм наясно с това, какъв е живота там, макар и да имам познат, който да служи точно в Ирак около две години. Имам и друг познат, евреин, който живя целия си живот тук, накрая се върна в Израел и служи в армията им четири години – разказвали са ми това-онова.
Аз нямах настройката за екшън, тъй като преди да го гледам, твърде много се раздуваше покрай този филм и горе-долу бях наясно, че ще очаквам по-скоро някаква драма, надявах се – хубава.
Това, което видях, изобщо не ми приличаше на живота на „обикновения войник“. Колкото и да си добър сапьор, ще си спреш радиото с другите точно веднъж и след това ще бъдеш разжалван и прибран набързо вкъщи.
Пиене и разни кръчмарски боеве – някакси бих го приел, но при малко по-различни условия. Тия пичове живееха като на работно време от 8 до 5. Странно, че веднъж ги викнаха на мисия през нощта и те по чудо не се бяха напили и сбили.
Ако целта на филма беше да покаже, колко жертвоготовни са американските войници и пред това, да бъдат вкъщи при семейството си, предпочитат да рискуват живота си – ами, не, не успя да ми подейства изобщо така. Единственото, което изглеждаше що-годе реалистично, беше онзи младеж, който броеше минутите и плачеше на бойното поле.
И друга недомислица – спират хора с шалове на главата, но всичките бели, с очевидно дрехи, които са далеч от тези на местните, повечето бяха синеоки и имаха джип на UN. Нашите ги спират, онези си мълчат и тихо седят на колене. След това се оказва, че те са супер бойци, който обаче, половината ги избиха набързо, другите седяха в окопа, докато нашите годинясваха над снайпера.
Общо взето, имаше няколко наистина много безумни момента. Включително онзи с малкия Бекъм, по следите на който тръгна „нашия“. Излезна от поделението, возиха го през някакви улици, влезе в някаква къща – какви бяха тия хора там – никой не разбра. После се прибра, накрая се оказа, че тотално се е объркал и Бекъм е жив и здрав. Но това костваше 20-30 минути гледане на „нищо интересно“.
Честно, рядко си позволявам да критикувам изкуството по принцип, но в случая се издразних, че подобен филм го афишираха като нещо грандиозно.
Алекс даде най-точното определение – този филм е взел Оскар за търпението и издръжливостта на тези, които са успели да го изгледат до края :D
Откъде ще знаеш какво е на война, като си видял война само на екран ?! И защо ти е да имаш отношение, като може да зяпаш през 3Д очила по някой красив син екран, с премятащи се графични мацки и драконки.
Днес връстниците ти, дето се връщат от война се самоубиват, на тумби.
Войната е единствения смисъл в живота им.
Понеже по условие войната няма смисъл, живота им е лишен от смисъл без война и ненамиращи нищо, заради което да живеят, първо се пропиват, после нападат хапчетата и накрая си теглят куршума. В това някак има…смисъл.
Не ми е ясно защо търсиш под вола теле и смисъл във войната на филм.
Това е най-истинският филм за липсата на смелост, геройство или патриотичност, която хилядолетия подред праща млади мъже на смърт.
Във филма имаше всичко: безсмислието, страха, загубата на връзка с реалността, отрезняващия шамар на командващия, излишните връзки, дето се създават между военни другари, пот, кръв, кал и глупащина.
Никога няма да ми хрумне да назова някой герой, щото се бил върнал жив..от война. Престанах да разглеждам и простреляни, оживели, оцелели от предишните войни като такива.
Хърт Локър е най-истинския филм на времето ни. Маските паднаха и под тях имаше само много изплашени, много самотни, адски осакатени хора.
Герои нямаше.
Тази година Оскара не бе забавен, само истински. Тва ни се случва горе долу всеки път, когато жена вземе Оскар за режисура – веднъж на 87 години
Поколебах се да пусна последния коментар, заради „прякора“, но нека го има.
Няколко неща – подмятанията за „Avatar“ са излишни – за мен това беше един изключително красив, доказал технологичния ни напредък филм. Историята няма как да е уникална, защото вече се е случила, когато американците са заселили Северна Америка. Но стига за сините графични мацки и дракони.
Г-н Д. (за по-кратко), аз нямам претенциите да съм наблюдавал войната отблизо, но изпитвам известни опасения, че ти също не си се сблъсквал с нея. Бих искал да ми разясниш, защото аз твърде не разбрах, как точно осмисляш безсмисленото с безсмислени действия? Това си е малко умножения по нула. Хора, които се пропиват, друсат и накрая си теглят ножа, има достатъчно и без да са ходили на война – до това води отчаянието, депресията, а войната е просто причина да се стигне до тях. В този ред на мисли, в написаното от теб дотук – аз не виждам смисъл.
Що се касае конкретно до филма, аз не търся „под вола теле“, просто, когато гледам филм, предпочитам той да ме грабне с нещо, според жанра си. Да ми се демонстрира в два часа случване на нищо, липсата на смисъл във войната, за мен все така е загуба на време. От друга страна – има логика, това са един-два безсмислени часа – все едно съм бил на война!
Липса на смелост ли? Ама, онзи ходеше без задължителния си костюм, (макар и да имаше резон в случая), как липса на смелост? Липса на патриотичност? Че той си заряза жената и детето, за да ходи на война! Която, на всичкото отгоре, не е и негова. За мен това не е просто патриотичност, това е малоумие, породено от желанието на Америка да се бута навсякъде, правейки се на миротворец, като редовно след тях има тонове трупове. Но нека не навлизаме в полемики за Щатите. Към филма.
Безсмислие – да, абсолютно. Но не можеше ли то да бъде представено някак си „по грабващо“? Като за филм. Като за филм, спечелил N-на брой Оскара? Да не изпадаме в излишни детайли, но шамарът дойде от подчинения, който накрая се посираше от страх, че заради новия си командир, може и да не дочака последния месец, който му предстои в Ирак. Излишни връзки?! Точно в американската армия? Г-н Д., не знам аз доколко съм запознат с войната, но за мен източник за нея далеч не е този филм или дори по принцип филмите. Американците имат едно „leave no man behind“, войната е точно за „този до теб“ – малко по-подробно го казва Ерик Бана в „Black Hawk Down“. Всъщност, един филм, който освен демонстрация на геройство и саможертва, не по-малко показва цялото безсмислие на войната. Тези, които са се върнали от война и са ги нарекли герои, обикновено са такива, не понеже просто са били на война, за щото за допринесли с нещо конкретно – а, колкото и да е глупаво, за всяка война се намира причина. Доколко са смислени, изобщо не коментирам. За мен това – войната – е най-голямото безумие, на което е способен човек.
Натам си писал доста еуфорично – това е твое право – но изобщо не бих се съгласил, че „The Hurt Locker“ е „най-истинския филм на времето ни“, а още по-малко бих се съгласил, че филмът като такъв, беше хубав. Пак казвам – нито актьорска игра, нито музика, нито ефекти, нито някаква смислена завръзка, която да ни докаже безсмислието на войната, нито нищо. Загуба на време! Разбира се, това е моето мнение, но се опасявам, че освен журито, дало многото награди и теб, аз май не познавам нито един човек, който да е на друго мнение.
Накрая – това е филм! Весел, тъжен, екшън или порно-филм – целта му е да те отвлече някъде, според историята си. Уви, този филм нито ме отвлече някъде, нито ми даде каквато и да е представа за войната.
Предполагам зависи от нагласата. Аз го гледах като движещи се картинки и грам не бръснах сценария. Не знам дали става чак за Оскари, но не мога да кажа, че ме издразни с нещо. Просто филм. Нали, абстрахирайки се изцяло от новата обсесия на щатите да правят филми за тероризма, когато тия с втората световна и Виетнам вече лекинко почват да носят реакция „Оф, аман“.
Е, моята нагласа беше, че ще гледам филм, награден с множество награди. Съгласен съм, че нещата са субективни, обаче, освен човека-с-готиния-прякор-по-горе, аз май не се сещам за никой друг, който да е е харесал филма.
И проблемът е, че е точно „просто филм“. Все едно късния филм по Диема 2. Рядко нещо, с повече от 3 звезди в IMDB. Мен ме хвана яд не само, че взеха толкова награди (‘щото направо си ми е все тая), а че си изгубих времето. Наградите просто са подвеждащ фактор. :)