Обичам я, защото градът замира, а улиците се изпразват. Понякога се качвам на колата и започвам да се возя бавно и безпосочно. Слушам тихичко музика и в тъмнината не виждам сивотата на града. Не виждам сивите хора с тъжни физиономии. Нямам против дори да вали, напротив – красиво е. Някакси, цялата гадост на града бива отмита и потъва в каналите. Поне за малко.
Обичам да виждам как последния трамвай бавничко се поклаща към депото. През деня не бих чул песните на птичките, но нощем успявам. Обичам да излизам на терасата, да погледна натам, където знам, че е Витоша и да се наслаждавам на чуруликането им. Поне за малко.
Обичам часовника ми да показва само малки числа. Обичам да успявам да си подредя мислите, да се отпусна и да не бързам за никъде. Да се почувствам спокоен. Поне за малко.
Обичам нощта, защото тогава мога спокойно да се разхождам на местата, на които си играех като малък, без никой да ме пита, защо очите ми са влажни. Обичам да си спомням хубавите моменти от миналите години и да забравя, че отдавна не съм дете. Поне за малко.
Обичам нощта през пролетта, когато дърветата се разлистват и въздухът мирише на озон.
Обичам нощта през лятото, когато е топло, но не е горещо.
Обичам нощта през есента, когато листата са покрили алеята пред нас и аз ги събирам или просто рия с крака в тях.
Обичам нощта през зимата, когато блещукащия сняг е натрупал, но в него няма следи. Освен моите.
Обичам да чета, когато пишеш така и ми харесва, че не ме виждаш в момента.
Много ми се иска по-често да имам настроение и муза за подобни неща, били те и съвсем кратички. Не, че имат за цел да ме представят като невероятен автор, какъвто отлично знам, че не съм, но ми доставят удоволствие.
Когато някой ги коментира – още повече!
Хубав текст, комплименти!!
Много благодаря за комплиментите! Радвам се, че текстът се хареса.
Всъщност, беше доста спонтанно и набързо написано, без много да го мисля. Вероятно това, че е откровен, допринесе за това, да е сполучлив.
Благодаря отново!
Pingback: Cookies with Cream » Blog Archive » Обичам нощта!
Pingback: Tweets that mention Обичам нощта! | Ex Nihilo -- Topsy.com
И аз я обичам. Всяка вечер. :)
Здравейте! Открих Ви преди месеци и искрено Ви се радвам – един толкова умен, прецизен и чувствителен млад човек, с когото имам обща фамилия. Много съм горда, че сте толкова дозиран – поне текстовете, които разбирам, за разлика от ширещото се словоблудство наоколо. Аз съм журналистка, на 65, от Бяла. Имам две дъщери – Анжи на 45 – художничка и Нели – на 36 – преподавателка в катедрата по германистика във Велико Търново. Имам и двама племенници Забунови – Георги, футболен треньор в Благоевград и Константин, рентгенолог в Бяла. Последният е на Вашата възраст и визуално прилича на Вас. Ако имате път в тези посоки, обаете се! Вече Ви считаме за роднина. Това е! Й. З.
С голямо закъснение – благодаря! Много приятно съвпадение!
Благодаря за милите думи и наистина се радвам, че текстът Ви е харесал! :)
Честно казано, често ми се иска тук да публикувам по-скоро неща, които „сами са се написали“, уви, или нямам време, или нямам муза и настроение. Надявам се, че това е само временно положение.
Хубавите неща се пишат сами, когато човек е и сам и умее да обича! Не самотен! Опитайте и да публикувате в някое издание, творецът трябва да завладява публика и територия. И наградата му е признанието на другите, както ръкоплясканията за артиста. Така се утвърждава. Всеки редактор ще е доволен да има нещо различно на страницата си от ежедневните глупости. И колкото повече, толкова повече! Успех!
Харесва ми мисленето ти ! Дерзай :)
Красимир a.k.a Abyssos
Красиво си го написал!:))
И аз обичам нощта :) Тогава успявам да чуя мислите си.
Има едно чувство за безбрежност,носталгия и някакси се прелива и редува тъга в щастието-винаги така ми действа „лунната“ част от живота ми.