Почти всяка вечер, пред кварталния „Магазинъ 345″, има (подпийнал) човечец, който продава икони. Негово дело или не – не знам, но е без значение. Заговаря ме почти всеки път, но днес явно бе с желанието да е по-убедителен:
- Чшшш, аре бе, младеж! Направи си некаква поръчка, купи некоя икона! – с усмивка на лице изпелтечи човечецът.
- Не искам, благодаря ти! – любезно отговарям.
- Ай, ми ше му еба майката значи!.. – още по-любезно приключва разговорът ни той.

Подобно съдържание:

1. За дънките и джинсите
2. Три лафа
3. Изгубени в превода
4. 2008 година – равносметката
5. Autumn