Изключително трудно ми беше да преведа заглавието с нещо смислено, а и тази публикация е по-скоро тестова, за да видя как точно работи въпросната новост, която ни предлагат от Twitter, а именно, че можете да публикувате конкретен туит в блога си. А още по-интересното е, че може да „реагирате“ директно, без да отваряте Twitter. Например:

Сега докато му свикна на този нов Twitter..

— Stefan Zabunov (@msscr) December 10, 2011

Почти всяка вечер, пред кварталния „Магазинъ 345″, има (подпийнал) човечец, който продава икони. Негово дело или не – не знам, но е без значение. Заговаря ме почти всеки път, но днес явно бе с желанието да е по-убедителен:
- Чшшш, аре бе, младеж! Направи си некаква поръчка, купи некоя икона! – с усмивка на лице изпелтечи човечецът.
- Не искам, благодаря ти! – любезно отговарям.
- Ай, ми ше му еба майката значи!.. – още по-любезно приключва разговорът ни той.

Автор: Красимир Калудов, Darik

Аз обвинявам всички правителства, под чието управление съм имал шанса или малшанса да живея, за слепотата, глухотата, пренебрежението и дебелоочието им по отношение на циганите или ромите, както възпитано ги наричат от известно време насам.

Аз обвинявам всички чиновници и кабинетни плъхове, които пишат скъпоструващи и неефективни програми за интеграция на хора, които не желаят да се интегрират.

Аз обвинявам съд, прокуратура и полиция за това, че позволяват безнаказано на безразсъдни мъже да оплождат 12-годишни деца, които раждат други деца с почти нулев шанс за достоен живот.

Аз обвинявам всички просветни и здравни министри, за които се сещате, за престъпното им бездействие, което позволява в 21 век стотици хиляди български граждани да тънат в болести и канибалско невежество, а децата им да не знаят пътя до училището.

Аз обвинявам пресметливите и безскрупулни политици, които умишлено поддържат първобитния статус на стотици хиляди български граждани в гета, в развъдници на проституция, в инкубатори за износ на бебета, в генератори на трафик на хора и всевъзможни престъпления.

Аз обвинявам политическите инженери за това, че третират тези хора като безмозъчни роботи за гласуване по време на избори срещу няколко лева, няколко кебапчета и хиляди безсмислени обещания.

Аз обвинявам българската църква, че обърна гръб на тези хора и не им подаде ръка, за да ги научи на смирение, обич към хората, страх от Бога и човещина.

Аз обвинявам полицията и нейните шефове, че стискат зъби и търпят да бъдат бити, блъскани, обиждани, ранявани и дори убивани от вечно интегриращите се безработни, безполезни, опасни за себе си и за обществото тунеядци, които изсмукват ресурсите на държавата.

Аз обвинявам фалшивите и лицемерни борци за граждански права, които толерират и подкрепят с помощта на задгранични фондации всички прояви на насилие и безнаказаност от страна на малцинството над мнозинството от българи.

Всички тях ги обвинявам, че България заприлича на една голяма Катуница.

Кой съм аз ли?

Аз съм българин, имам семейство, жена, две деца, имам дом, работя, плащам сметки и данъци, гласувам, спазвам законите и правилата, ако пък ги наруша, си плащам глобите и си понасям наказанията и незнайно защо все повече започвам да се чувствам прецакан в собствената си държава.

И колкото и абсурдно да е, все още се надявам, че ще доживея да видя народни водачи, които да изтръгнат българската цигания из корен и да направят така, че българи, турци, цигани, евреи, гърци, арменци, татари, каракачани да бъдат горди, че са граждани на България.

Докато това не се случи, аз всеки ден ще обвинявам, дори и да знам, че никой няма да ме чуе.

Ах, да. Не се морете. Няма как да ми купите гласа. Парите си ги печеля сам, а кебапчетата си ги приготвям лично.

Красимир Калудов, Darik

По-точно не можех да го кажа. Ако г-н Калудов прочете това, искам да знае, че има най-искрените ми поздравление за широко отворените си очи, ясно съзнание и точно-премерените си думи! Моля се, на който ме чува, да има повече такива хора, защото и аз, може би наивно, но вярвам, че ще доживея да видя водачи на народ, а не овчари…

„Ние сме Велика Нация – кисело млеко, секс и демокрация“ – Кольо Гилъна, Контрол. И не е смешно…