Автор: Красимир Калудов, Darik

Аз обвинявам всички правителства, под чието управление съм имал шанса или малшанса да живея, за слепотата, глухотата, пренебрежението и дебелоочието им по отношение на циганите или ромите, както възпитано ги наричат от известно време насам.

Аз обвинявам всички чиновници и кабинетни плъхове, които пишат скъпоструващи и неефективни програми за интеграция на хора, които не желаят да се интегрират.

Аз обвинявам съд, прокуратура и полиция за това, че позволяват безнаказано на безразсъдни мъже да оплождат 12-годишни деца, които раждат други деца с почти нулев шанс за достоен живот.

Аз обвинявам всички просветни и здравни министри, за които се сещате, за престъпното им бездействие, което позволява в 21 век стотици хиляди български граждани да тънат в болести и канибалско невежество, а децата им да не знаят пътя до училището.

Аз обвинявам пресметливите и безскрупулни политици, които умишлено поддържат първобитния статус на стотици хиляди български граждани в гета, в развъдници на проституция, в инкубатори за износ на бебета, в генератори на трафик на хора и всевъзможни престъпления.

Аз обвинявам политическите инженери за това, че третират тези хора като безмозъчни роботи за гласуване по време на избори срещу няколко лева, няколко кебапчета и хиляди безсмислени обещания.

Аз обвинявам българската църква, че обърна гръб на тези хора и не им подаде ръка, за да ги научи на смирение, обич към хората, страх от Бога и човещина.

Аз обвинявам полицията и нейните шефове, че стискат зъби и търпят да бъдат бити, блъскани, обиждани, ранявани и дори убивани от вечно интегриращите се безработни, безполезни, опасни за себе си и за обществото тунеядци, които изсмукват ресурсите на държавата.

Аз обвинявам фалшивите и лицемерни борци за граждански права, които толерират и подкрепят с помощта на задгранични фондации всички прояви на насилие и безнаказаност от страна на малцинството над мнозинството от българи.

Всички тях ги обвинявам, че България заприлича на една голяма Катуница.

Кой съм аз ли?

Аз съм българин, имам семейство, жена, две деца, имам дом, работя, плащам сметки и данъци, гласувам, спазвам законите и правилата, ако пък ги наруша, си плащам глобите и си понасям наказанията и незнайно защо все повече започвам да се чувствам прецакан в собствената си държава.

И колкото и абсурдно да е, все още се надявам, че ще доживея да видя народни водачи, които да изтръгнат българската цигания из корен и да направят така, че българи, турци, цигани, евреи, гърци, арменци, татари, каракачани да бъдат горди, че са граждани на България.

Докато това не се случи, аз всеки ден ще обвинявам, дори и да знам, че никой няма да ме чуе.

Ах, да. Не се морете. Няма как да ми купите гласа. Парите си ги печеля сам, а кебапчетата си ги приготвям лично.

Красимир Калудов, Darik

По-точно не можех да го кажа. Ако г-н Калудов прочете това, искам да знае, че има най-искрените ми поздравление за широко отворените си очи, ясно съзнание и точно-премерените си думи! Моля се, на който ме чува, да има повече такива хора, защото и аз, може би наивно, но вярвам, че ще доживея да видя водачи на народ, а не овчари…

„Ние сме Велика Нация – кисело млеко, секс и демокрация“ – Кольо Гилъна, Контрол. И не е смешно…

Преди малко ми се наложи за пореден път да повися в задръстването, което се образува на бул. „Цар Борис III“ и по-точно, на сп. Овча Купел. Двама-трима джигита решиха, че чакането е само за балъците и се придвижиха напред в насрещното платно. Това, което ме изуми най-много, обаче, беше полицейската кола, в случая с ляв мигач, без пуснати сини лампи – леко-леко се „плъзна“ покрай гореспоменатите балъци. Като освен това нагло нарушение, засече всички, чакащи за ляв завой, а преди това причини допълнително задръстване за идващите откъм центъра, тъй като на спирката имаше спрял автобус. Съответно, никой не можеше да мине. Наникъде. Изключително много ме е яд, че нямах възможност да ги снимам, включително номера им, че да пратя едно филмче в районното, да си гледат.

И аз гледах филмче днес. От миналия август, когато колега падна от над 2 метра, а линейката не знаеше къде ще го кара. Той нямаше как да каже, съответно, стиснах зъби и – признавам си, беше ме страх – карах плътно зад линейката от 7-ми километър до Военно-медицинска академия. Само за 3-4 месеца не успях да взема златен талон и, след краткото филмче, което ме показва как минавам на червено, няма и да взема.

„Господин полицай, като евентуално-оправдаваща причина, искам да отбележа, че не просто минах с линейката, а по принцип карах зад нея“, казах аз, макар и да съм наясно, че това надали е извинение. По-скоро се надявах на човешко разбиране. В интерес на истината, полицаят беше младо момче, което прояви такова. Чак него като че го хвана яд, че за толкова малко изпускам златния талон. „Разбирам ви, но вие не сте със специален режим на движение и щом сте на филмчето, няма как“, в крайна сметка призна той.

Защо разказвам второто? Защото не проумявам, докога официално ще бъдат прилагани двойни стандарти?

Аз съм „ЗА“ камерите. Не крия нищо, гледам максимално да спазвам правилата, по принцип, не само като карам. Но се вбесявам, когато не просто поредния „смел“ тъпак се изсили в насрещното, а полицията дава пример. И затова, колкото повече камери, толкова по-добре. Лично аз, ще карам по-спокойно. Дори само заради факта, че някой от шубе няма да се прави на тарикат. А, ако започнат и да ги наказват, може би отново ще повярвам, че за България има някаква оправия.

Чудя се, какво бих могъл да направя аз? Ако запиша нечий номер, това дали е достатъчно? Ако успея да заснема някой в момент на нарушение? Ще има ли някакви последствия за него?

Всъщност, какви точно са правата на „автомобилите със специален режим на движение“ и когато не са пуснати съответните сигнални лампи, въпросните возила имат ли специален режим на движение?!

Знам, че вероятно си задавам риторични въпроси, но въпреки това, може би някой може да ми даде отговор, който поне малко да подхрани надеждата ми, че в „държавата“ ни, все пак някакви закони има!

Снимка: dariknews.bg