Днес, благодарение на Йовко Ламбрев, попаднах на анимационното stop-motion филмче Gulp. В днешните времена на IMAX и 3D, може би няма да ви впечатли особено с визията си, както се случи с мен. Първоначално.
Всъщност, това, което ме грабна, са мащабите, екипът и целия труд, които са били необходими, за да бъдат заснети 1 минута и 32 секунди.
Съветвам ви да изгледате първо самото филмче, а след това и Gulp. The making of.
Summertime and the livin’ is easy
Fish are jumpin’ and the cotton is high
Oh your daddy’s rich and your ma is good lookin’
So hush little baby, don’t you cry
One of these mornings
You’re goin’ to rise up singing
Then you’ll spread your wings
And you’ll take the sky
But till that morning
There’s a nothin’ can harm you
With daddy and mammy standin’ by
Най-сетне успях да завърша преобразяването на блога! Спрях се на шаблон от ElegantThemes.com, които силно препоръчвам на всеки, който иска евтини, професионално пипнати, с отлична поддръжка шаблони (теми) за WordPress. Направих малко модификации по моята и, в крайна сметка, мисля, че съм доволен. „Мисля“, защото при мен задоволството обикновено е доста относително. ;-)
В близките дни обмислям още няколко минимални и почти незабележими промени.
Понеже така и не намирам някаква конкретна ниша, в която да се „паркирам“, блогът все така си остава за нещата, които ме вълнуват, интересуват, са ми направили впечатление или просто искам да споделя. А често те нямат връзка помежду си…
Ако сте посещавали блогът ми и преди, виждате тоталното изменение във външния му вид. Доста се колебаех за слайдъра на заглавната страница, но, в крайна сметка, реших да го оставя, като в него ще се нареждат публикации, които ми се ще да са по-видими и смятам, че ще са по-интересни на посетителите. Вдясно ще видите сайтове, които ползвам и чрез които бихте могли да се свържете по един или друг начин с мен. В менюто следват блогове и сайтове, които следя, чета и препоръчвам.
Под всяка публикация ще видите 5 звездички, които имате възможност да използвате, за да ѝ дадете оценка. Според това, колко човека и каква оценка са дали, най-добрите ще бъдат помествани вдясно, в категория „Най-харесвани“, като можете да избирате списъци, според различни периоди.
Регистрация на този блог не съм изисквал никога. От доста време насам, коментирането е изцяло освободено, без предварително модериране от моя страна. Въпреки това, реших, че ще бъде удобно за много потребители и вече е добавена функционалността, да пишете в блога от името на вашия регистриран в Disqus, Twitter, Facebook или Google потребител.
Тъй като пиша на български, аудиторията на блога ми е от българи, реших, че ще е уместно да преведа целия интерфейс (хубава българска дума!). Малкото места, на които съм оставил английски са или непреведими, или не се справям с това, да изровя къде из кодовете са. Или съм ги пропуснал, за което ще се радвам, ако ми сигнализирате!
Реклама. Това е ново за този блог и макар и да нямам някакви сериозни амбиции, а по-скоро, защото е „модерно“ и седи добре, реших да я добавя. Рекламни банери има в края на всяка публикация, както в края на страничната лента.
В общи линии – това е! Все така не съм измислил някакво лого, макар и много да ми се иска, но реших, че за личен блог като моя, това не е нещо трагично.
Ще се радвам, ако блогът и новия му облик ви допадат!
Обичам я, защото градът замира, а улиците се изпразват. Понякога се качвам на колата и започвам да се возя бавно и безпосочно. Слушам тихичко музика и в тъмнината не виждам сивотата на града. Не виждам сивите хора с тъжни физиономии. Нямам против дори да вали, напротив – красиво е. Някакси, цялата гадост на града бива отмита и потъва в каналите. Поне за малко.
Обичам да виждам как последния трамвай бавничко се поклаща към депото. През деня не бих чул песните на птичките, но нощем успявам. Обичам да излизам на терасата, да погледна натам, където знам, че е Витоша и да се наслаждавам на чуруликането им. Поне за малко.
Обичам часовника ми да показва само малки числа. Обичам да успявам да си подредя мислите, да се отпусна и да не бързам за никъде. Да се почувствам спокоен. Поне за малко.
Обичам нощта, защото тогава мога спокойно да се разхождам на местата, на които си играех като малък, без никой да ме пита, защо очите ми са влажни. Обичам да си спомням хубавите моменти от миналите години и да забравя, че отдавна не съм дете. Поне за малко.
Обичам нощта през пролетта, когато дърветата се разлистват и въздухът мирише на озон.
Обичам нощта през лятото, когато е топло, но не е горещо.
Обичам нощта през есента, когато листата са покрили алеята пред нас и аз ги събирам или просто рия с крака в тях.
Обичам нощта през зимата, когато блещукащия сняг е натрупал, но в него няма следи. Освен моите.
Всички знаем какво е айрян – напитка, представляваща кисело мляко, смесено с вода. Продукт, който аз поставям в категорията „евтини“.
Статистика за цената на различните кисели млека не съм правил, но според производителя и маслеността им, от това, което съм виждал, въпросната варира между 60 и 90 стотинки за кофичка.
За направата на един литър айрян отива една кофичка кисело мляко плюс вода, докато напълним каната, е повече от достатъчна. Сигурен съм, че много заведения предпочитат малко по-различни съотношения, например: 2:1 вода:кисело мляко.
Нека приемем, че един литър айрян струва 1 лев – най-скъпото кисело мляко и за десетина стотинки вода. Сега да приемем, че надценката в кое да е средно-статистическо заведение е 100%, което е огромна надценка, дори за евтин продукт (както се сещате, най-много се печели от евтините продукти – кафе, вода, сокчета, чайчета и т.н.) – при тази схема, литър айрян трябва да струва два лева за литър.
Преди няколко дни обядвахме в пицарията в „Арена – Запад“ – мисля, че е „Виктория“. Там обичам да хапвам „морска“ пица, защото я правят вкусно, макар и да е малко по-скъпа от повечето подобни по други пицарии. Поръчах и кана айрян – един литър. Стана ми много странно, когато видях, че цената на литър от въпросната семпла течност струва четири (4) лева. Разбира се, платих ги – не съм гледал цените в менюто, проблемът си е мой. Днес вечеряхме с приятели в подобна пицария – далеч не в „молоподобната „Арена – Запад“" – „Дон Вито“, намираща се в локалното платно на бул. „Цар Борис III“, малко преди Красно Село, в посока Княжево. По време на вечерята споделих за, според мен, доста скъпия айрян във „Виктория“. Представете си погледа ми, когато в „Дон Вито“ платихме 5.50лв за литър айрян!
Ясно ми е, че „проблемът си е мой – да съм гледал“, но тук не става въпрос за това, а по-скоро за друго: откъде на къде и на кое отгоре, един никакъв айрян ще струва пет лева и петдесет стотинки за литър?! Двата продукта, от които се прави, са достатъчно евтини и дори при 100% надценка, сумата не би трябвало да е повече от 2 лева за литър.
Първо, силно се съмнявам, че киселото мляко е от най-скъпото. Второ, още по-силно се съмнявам, че водата е минерална – нещо, което би могло да мине за „извинение“ за „малко“ по-високата цена на крайния продукт. Пак не прави 5.50лв/литър…
Решил съм да си записвам цените и да си водя статистика за цената (и качеството) на айряна в различните заведения. Ако искате, споделете и вашите наблюдения. Струва ми се, че различните съдържатели на заведения, няма да е лошо, ако вземат да помислят малко – конкретно за айряна. Колкото и смешно и банално, може би, да звучи, това е една масово-консумирана напитка и, честно казано, не виждам причина да пълним гушите на тоя и оня и да плащаме с 400-500% надценка за нещо, което, реално, струва жълти стотинки.
Сигурен съм, че ако повече хора бойкотират айряна за 4-5 лв/литър, цената на въпросния ще падне и ще се приближи повече до разумната и нормална такава.
Искам да уточня, че в случая говоря за заведения в София. Общо взето, такива, които са в категорията „среден клас квартални пицарии“ – никакви луксозни изгъзици, в които всичко е с ненормална надценка (и вероятно рядко някой изтупан господин ще си поръча айрян).