Всъщност, това, което ме грабна, са мащабите, екипът и целия труд, които са били необходими, за да бъдат заснети 1 минута и 32 секунди.

Съветвам ви да изгледате първо самото филмче, а след това и Gulp. The making of.

Summertime and the livin’ is easy
Fish are jumpin’ and the cotton is high
Oh your daddy’s rich and your ma is good lookin’
So hush little baby, don’t you cry
One of these mornings
You’re goin’ to rise up singing
Then you’ll spread your wings
And you’ll take the sky
But till that morning
There’s a nothin’ can harm you
With daddy and mammy standin’ by

В близките дни обмислям още няколко минимални и почти незабележими промени.

Понеже така и не намирам някаква конкретна ниша, в която да се „паркирам“, блогът все така си остава за нещата, които ме вълнуват, интересуват, са ми направили впечатление или просто искам да споделя. А често те нямат връзка помежду си…

Какво ново?

Ако сте посещавали блогът ми и преди, виждате тоталното изменение във външния му вид. Доста се колебаех за слайдъра на заглавната страница, но, в крайна сметка, реших да го оставя, като в него ще се нареждат публикации, които ми се ще да са по-видими и смятам, че ще са по-интересни на посетителите. Вдясно ще видите сайтове, които ползвам и чрез които бихте могли да се свържете по един или друг начин с мен. В менюто следват блогове и сайтове, които следя, чета и препоръчвам.

Под всяка публикация ще видите 5 звездички, които имате възможност да използвате, за да ѝ дадете оценка. Според това, колко човека и каква оценка са дали, най-добрите ще бъдат помествани вдясно, в категория „Най-харесвани“, като можете да избирате списъци, според различни периоди.

Регистрация на този блог не съм изисквал никога. От доста време насам, коментирането е изцяло освободено, без предварително модериране от моя страна. Въпреки това, реших, че ще бъде удобно за много потребители и вече е добавена функционалността, да пишете в блога от името на вашия регистриран в Disqus, Twitter, Facebook или Google потребител.

Тъй като пиша на български, аудиторията на блога ми е от българи, реших, че ще е уместно да преведа целия интерфейс (хубава българска дума!). Малкото места, на които съм оставил английски са или непреведими, или не се справям с това, да изровя къде из кодовете са. Или съм ги пропуснал, за което ще се радвам, ако ми сигнализирате!

Реклама. Това е ново за този блог и макар и да нямам някакви сериозни амбиции, а по-скоро, защото е „модерно“ и седи добре, реших да я добавя. Рекламни банери има в края на всяка публикация, както в края на страничната лента.

В общи линии – това е! Все така не съм измислил някакво лого, макар и много да ми се иска, но реших, че за личен блог като моя, това не е нещо трагично.

Ще се радвам, ако блогът и новия му облик ви допадат!

Take Our Poll
(Ако четете този блог през RSS и не виждате анкета, ще съм благодарен, ако го посетите и дадете вашето мнение.)

Обичам да виждам как последния трамвай бавничко се поклаща към депото. През деня не бих чул песните на птичките, но нощем успявам. Обичам да излизам на терасата, да погледна натам, където знам, че е Витоша и да се наслаждавам на чуруликането им. Поне за малко.

Обичам часовника ми да показва само малки числа. Обичам да успявам да си подредя мислите, да се отпусна и да не бързам за никъде. Да се почувствам спокоен. Поне за малко.

Обичам нощта, защото тогава мога спокойно да се разхождам на местата, на които си играех като малък, без никой да ме пита, защо очите ми са влажни. Обичам да си спомням хубавите моменти от миналите години и да забравя, че отдавна не съм дете. Поне за малко.

Обичам нощта през пролетта, когато дърветата се разлистват и въздухът мирише на озон.

Обичам нощта през лятото, когато е топло, но не е горещо.

Обичам нощта през есента, когато листата са покрили алеята пред нас и аз ги събирам или просто рия с крака в тях.

Обичам нощта през зимата, когато блещукащия сняг е натрупал, но в него няма следи. Освен моите.

Статистика за цената на различните кисели млека не съм правил, но според производителя и маслеността им, от това, което съм виждал, въпросната варира между 60 и 90 стотинки за кофичка.

За направата на един литър айрян отива една кофичка кисело мляко плюс вода, докато напълним каната, е повече от достатъчна. Сигурен съм, че много заведения предпочитат малко по-различни съотношения, например: 2:1 вода:кисело мляко.

Нека приемем, че един литър айрян струва 1 лев – най-скъпото кисело мляко и за десетина стотинки вода. Сега да приемем, че надценката в кое да е средно-статистическо заведение е 100%, което е огромна надценка, дори за евтин продукт (както се сещате, най-много се печели от евтините продукти – кафе, вода, сокчета, чайчета и т.н.) – при тази схема, литър айрян трябва да струва два лева за литър.

Преди няколко дни обядвахме в пицарията в „Арена – Запад“ – мисля, че е „Виктория“. Там обичам да хапвам „морска“ пица, защото я правят вкусно, макар и да е малко по-скъпа от повечето подобни по други пицарии. Поръчах и кана айрян – един литър. Стана ми много странно, когато видях, че цената на литър от въпросната семпла течност струва четири (4) лева. Разбира се, платих ги – не съм гледал цените в менюто, проблемът си е мой. Днес вечеряхме с приятели в подобна пицария – далеч не в „молоподобната „Арена – Запад“" – „Дон Вито“, намираща се в локалното платно на бул. „Цар Борис III“, малко преди Красно Село, в посока Княжево. По време на вечерята споделих за, според мен, доста скъпия айрян във „Виктория“. Представете си погледа ми, когато в „Дон Вито“ платихме 5.50лв за литър айрян!

Ясно ми е, че „проблемът си е мой – да съм гледал“, но тук не става въпрос за това, а по-скоро за друго: откъде на къде и на кое отгоре, един никакъв айрян ще струва пет лева и петдесет стотинки за литър?! Двата продукта, от които се прави, са достатъчно евтини и дори при 100% надценка, сумата не би трябвало да е повече от 2 лева за литър.

Първо, силно се съмнявам, че киселото мляко е от най-скъпото. Второ, още по-силно се съмнявам, че водата е минерална – нещо, което би могло да мине за „извинение“ за „малко“ по-високата цена на крайния продукт. Пак не прави 5.50лв/литър…

Решил съм да си записвам цените и да си водя статистика за цената (и качеството) на айряна в различните заведения. Ако искате, споделете и вашите наблюдения. Струва ми се, че различните съдържатели на заведения, няма да е лошо, ако вземат да помислят малко – конкретно за айряна. Колкото и смешно и банално, може би, да звучи, това е една масово-консумирана напитка и, честно казано, не виждам причина да пълним гушите на тоя и оня и да плащаме с 400-500% надценка за нещо, което, реално, струва жълти стотинки.

Сигурен съм, че ако повече хора бойкотират айряна за 4-5 лв/литър, цената на въпросния ще падне и ще се приближи повече до разумната и нормална такава.

Искам да уточня, че в случая говоря за заведения в София. Общо взето, такива, които са в категорията „среден клас квартални пицарии“ – никакви луксозни изгъзици, в които всичко е с ненормална надценка (и вероятно рядко някой изтупан господин ще си поръча айрян).

Според Wikipedia, Ксения се занимава с рисуване с пясък от около година, след като я е застигнала глобалната финансова криза. Приятно гледане!

Този филм дори за промиване на мозъци не става. Започвам да си мисля, че Камерън е решил да бутне едно рамо на бившата, като се е отказал от наградите, само и само да спечели повече статуетки тя. Че и за режисура! Къде бяха фабулата, историята, смисъла, интригата..? Рядко скучен филм. Разбира се, допускам, че е имало някакъв невероятен сюжет, някаква дълбока и докосваща сърцето история, но аз съм твърде тъп за да ги прозра.

Ако един хирург, примерно, зареже жена си и детето, то той е кариерист. Но когато това е войник, положението е друго! Той е герой!

Имало книга – чудесно! Сигурен съм, че няма да я прочета. Това, че е по записки, по-скоро може да е интересно от чисто документална гледна точка. Обаче конкретно филмът „The Hurt Locker“, за мен беше една абсолютна издънка и загуба на близо два часа. Все ми е тая, колко награди и за какво е взел, яд ме е за времето, което му отделих. И за това, че очевидно всичко е въпрос на пари и строго-субективно. Визирам хората, които са номинирали и награждавали филмите.

Всичко стана доста спонтанно – имахме гости, млада двойка, които от месец насам, ползват електронните цигари. Реших да си дръпна и да видя как е, като я пуснах след близо час и нещо. Толкова ми допадна, че се юрнах в неделя вечер, да си купувам една такава и за мен. Трябва да призная, че аз – относително страстен пушач, чиито цигари варират между кутия и две на ден – от вчера на обяд, съм запалил точно 3 цигари. Първите две – вчера, като ги загасих точно до второто дръпване, а третата – днес сутинта с кафето. Причината не е толкова до навика, колкото до това, че нещо не се оправям добре с новата си електронна придобивка и ми беше съвсем слаба, макар течността с по-голямо съдържание на никотин. Както и да е, успях да си дръпна 3-4 пъти, не повече, след това изгасих. От това, което написах до този момент, предполагам, че е станало ясно, че по-скоро ми харесва идеята за електронна цигара като заместител на истинските такива. Или дори начин за отказване от пушенето изобщо, ако това е цел.

Сега ще си позволя, на база краткия ми личен опит, да опиша плюсовете и минусите както на електронните цигари, така и на истинските.

Електронна цигара

• почти безвредна, както за вас, така и за околните
• не кашляте, не се давите, не се тровите
• не ви болят очите, от влизащия в тях дим
• всъщност, изобщо няма дим, а при ароматизираните течности, парата е приятна дори за околните
• не се вмирисвате вие, нито дрехите ви, ръцете ви, дъха ви, помещението и т.н.
• нямате нужда от запалка, можете да си пушите навън спокойно, дори когато е ветровито
• пушите си абсолютно навсякъде, без това да бъде проблем за когото и да било – в леглото, в киното, в болницата, в помещението за непушачи и т.н.
• можете да пушите толкова, колкото желаете, без да се притеснявате, че ще изгасите половин или почти цяла цигара, особено, ако бързате
• de facto – не бързайте, просто си пушете, когато имате желание за това, където и да сте
• няма опасност да се подпалите в леглото, ако случайно заспите с цигарата в ръка
• няма да събирате разпиляната пепел из цялата къща, не миете пепелници, не ви се налага и да ги изхвърляте през „два фаса време“ или, пък, да си правите „пирамиди от фасове“
• можете да си приберете цигарата в джоба
• много зависи от модела и маниера ви на пушене, но най-вероятно, електронната цигара ще ви спести МНОГО пари
• нямате проблем с „нямам цигари в 3 през нощта“, просто трябва да имате заредена батерия и достатъчно течност, а последната си я купувате средно веднъж месечно

• цигарата не е особено подходяща да бъде задържана само с устни, както много пушачи правят – дори и да вземете по-малък размер, тя е твърда, а и по-тежка
• не можете да я „намачкате“, което също е чест маниер при много пушачи – за „лигавене“ – въпрос не може да става, макар, че това вече си е гадно и грозно по принцип
• няма го „пичовския“ маниер при паленето и
• в повечето случаи, все едно сте налапали химикалка
• изисква се подготовка, макар и кратка
• ако ви свършат филтрите или течността, особено в почивен ден или през нощта, просто няма откъде да си набавите други бързо; ако ви свърши батерията, а нямате друга, дори да имате ток – ще чакате час-два, докато се зареди
• значително по-дълга е от обикновените цигари (но има и къси модели), като дразненето от този факт, също е субективен – свиква се бързо

Обикновена цигара

• носи някакво удоволствие, като често пъти то е рядко, а голям процент от цигарите се пушат по навик и „по инерция“
• можете да си ги купите почти навсякъде, по всяко време
• не изискват специална подготовка, била тя и кратка
• при липса на запалка/кибрит, в краен случай можете да си запалите от котлона, стига да нямате керамичен такъв – тогава сте я загазили

• цигарите са вредни – както за вас, така и за околните
• цигарите вмирисват дъха ви, ръцете ви, кожата ви, дрехите ви, къщата и колата ви и всяко друго нещо, по което димът ви се полепва
• цигарите са скъпи и ще стават все по-скъпи
• ще имате сериозен проблем с пушенето на все повече и повече места, а в повечето „бели страни“ – почти навсякъде
• вече не сте пич, вече сте докер, издънка, наркоман, убиец, самоубиец и т.н. вредител на обществото. И на себе си.
• колкото и да внимавате, около вас винаги има пепел – по дрехите ви, по ръцете ви, по бюрото и клавиатурата ви, по документите ви
• забравена цигара може да направи много сериозна беля
• можете да за запалите в леглото – ако сте в петзвезден хотел, това може да е единствено болезнено, но ако няма детектор за дим, това може да е убийствено
• изнервяте се по средата на „Властелина на пръстените“, защото филмът е три часа, но не той ви дразни, а това, че не можете да пушите в киното
• ставате посреднощ, за да не пушите в спалнята
• свършат ли ви цигарите в три през нощта – имате проблем. Или ви чака дълга разходка, на която малко хора са навити.
• не можете да пушите под душа :)

Разбира се, могат да се измислят много плюсове и минуси, както за електронните, така и за обикновените цигари. Също така, наблюденията ми са по-скоро кратки и вярвам, че след седмица-две, отново ще пиша впечатления. Но каквото и да си говорим, основните аргументи против отказването на цигарите или просто смяната им, са достатъчно тежки.

Моята лична аргументация да мина на електронни цигари, са:

• Здравето – моето, както и това на околните. Не става въпрос просто за неприятната миризма, а за това, което поглъщаме аз и хората около мен, за да изпитвам някакво удоволствие аз. Да, в България, все още имам законовото право да го правя, но каквото и да си говорим, малко е егоистично.
• Парите – електронните цигари, дори да не са начин за отказване, а просто нов метод за пушене, колкото и да ги пушите, излизат далеч по-евтини от едни хубави истински цигари. Казвам „хубави“, защото, поне аз, съм на мнението, че като ще се тровя, нека поне да е с нещо що-годе качествено.
• Всичко останало, което малко или много изброих в плюсовете и минусите по-горе: неприятна остатъчна миризма, пепел из цялата къща и колата, пепелниците – било то преливащи с гнусни фасове (колкото и страстен пушач да съм, никога не съм понасял смрадта на цигарите, както и тонове фасове в пепелника) или „пищящи“ да бъдат изхвърлени на всеки два фаса; все по-честите ограничения, които са наложени или ще наложат, неудобството, че не мога да пуша навсякъде, по всяко време, защото това е нужда, която не пита, а незадоволяването ѝ, често ме прави разсеян, нервен или дори агресивен

В общи линии – това е. Признавам, че всичко написано е субективно, базирано на много кратък опит, но съм убеден, че все повече и повече хора мислят или скоро ще започнат да мислят като мен.

На този етап, аз нямам намерение да се отказвам от пушенето, а просто да сменя начина. Смятам, че така всички ще бъдем доволни.

Има мнения, че електронните цигари не са абсолютно безвредни, особено, ако ползвате течности с по-високо съдържание на никотин. Повече вижте тук, на този етап, аз не искам да коментирам, защото нямам достатъчно яснота по въпроса. При всяко положение обаче, са много, много по-безвредни от „аналоговите“ цигари.

Бранко е снежно-бяло британско късокосместо коте, зодия дева – роден е на 24.08.09г. Много е игрив, много любопитен и тесните места очевидно го привличат (почти, колкото кабелите!) – успя да се завре зад хладилника, като най-широкия процеп покрай него е едва 5-6 см. Гъвкав е, безспорно!

В момента ми спи между ръцете, пред клавиатурата, докато го хваля.

Дами и господа – Бранко!

В този ред на мисли, смятам, че с един мобилен телефон и „много-функционалното устройство“, ще се чувствам по-комфортно. За целта обаче, бих искал съвет за читав апарат, който поддържа две SIM карти. Преди време, спомням си, някой ми хвалеше нещо, чиято марка не запомних, защото не беше нито една от по-известните. Помня, че друг познат ми хвалеше някой от моделите на Samsung, ако не бъркам, но пък не помня модела.

Като че ли мина времето, в което манията ми по мобилни телефони ме набутваше в немалки разходи. Поради тази причина, предпочитам да е апарат, който не надвишава 400-500 лева. Основния ми проблем е, че по една или друга причина, бих предпочел да избегна марки, които са трудни за произнасяне (като Shuoying Digital Science, например). Работата е там, че търсенето ми из Мрежата не доведе до нищо интересно, освен до някаква Dual-SIM Nokia, която обаче, ще се появи на пазара през 2010-та.

Всъщност, докато разглеждам разни сайтове, стигам до заключението, че единствената „сериозна“ марка, която има дори няколко Dual-SIM апарата, е Samsung. За да бъда по-конкретен, бих искал да разбера, дали някой има впечатления специално за Samsung B5702 и, ако има такива – какви са.

Признавам, че съм привърженик основно на Nokia и с известни уговорки – Sony-Ericsson, ама те много се мотат. А основната причина да се забързам така е, че вчера ми се счупи задния капак на Nokia N95 и батерията ми съвсем буквално пада.

Трява да отбележа, че заради умората и снега, който трупа обилно, нямах сили да се разхождам и да чакам „нормално“ такси. Честно казано, не вярвах, че ще се кача на „ненормално“ такова, при положение, че като цяло съм внимателен в това отношение. Уви, попаднах на въпросния „Opel“, който работи за фирма „ОК-Автотранс“ ЕООД. Точно след 10 метра видях и името на фирмата, което очевидно пунтира друга голяма фирма, с далеч по-ниски цени и далеч по-качествени коли (поне напоследък), и цените, на които вози, а те са:

• Нач. такса: 0.60 лв.
• T2 цена КМ: 1.89 лв. (това ще да е „Тарифа 2″, т.е. – нощната)
• Платени КМ: 7.725 КМ
• Цена престой: 0.90 лв (това е на минута!)

В крайна сметка, крайната сума, която ми коства да се возя в смрадлив автомобил пред полуразпад, беше 17.40 лв.

Вероятно ще ми е трудно да обясня, защо не слезнах на третия метър, защото видях лепенките преди това. Предполагам, защото рязко ми кипна и ми се искаше да видя наглостта на шофьора. В интерес на истината, през цялото време, докато се возехме по заснежените софийски улици, се опитвах да се успокоя вътрешно и да не му резна два шамара, а да се разберем човешки.

В момента, в който паркира, директно го попитах:

- Извинявайте, но какви са тия цени като за чужденци (не, че е редно последните да бъдат товарени с нереални цени, но такава е лошата практика).

- Но това не са цени за чужденци, ето – пише си.

- Виждам, казвам, но това не е реалната цена. Ако смятате, че понеже ме видяхте пред пиано-бар, това значи, че съм мъртво пиян и се чудя къде да си похарча останалите 300 лева, много сте се объркали. Вие возите на газ, нали? И колата ви е на поне 10 години, нали?

- Ами да – започна да ми повишава тон – на газ съм, много ясно. Ама се чудя, защо всяка вечер някой ми обяснява, че му е скъпо и не ще да плаща. Аз съм преценил, че услугата ми струва 2 лева на час и това е.

- Аз ще ви платя, казвам, ето – 10 лева. Доста повече от това, което реално струва услугата ви.

- Но аз ще ви дам бележка, имам и стикер – на! Ако искате, ще викна и полиция.

Това с полицията го предложих аз, всъщност, но бързо размислих, защото – уви – от една страна тоя беше прав, от друга страна, в близо 4 сутринта, определено не ми се занимава с полицаи.

Въпросът е, след цялата наглост и помия, която таксиметровите шофьори изляха преди време с един митинг, спекулирайки и възползвайки се от смъртта на техен колега, какво точно може да се направи. Да се оплаквам – няма смисъл. Няма на кого, а дори да има – няма кой да ме чуе. Но това не мисля, че е редно да продължава. Включително ме издразни наглостта му, макар и без да ми повишава тон вече: попитах го, какво щеше да вземе той, ако бях слезнал след 10 метра и бях взел друго, „нормално“ такси. Призна, че няма да вземе нищо, но тъпо и упорито си искаше парите. Които – факт – по бележка бяха толкова, но ми е любопитно, ако бях два пъти по-едър, три пъти по-пийнал и пет пъти по-голям непукист, та в тоя ред на мисли му набия шамарите, щеше ли да си струва седемнадесетте лева?! Между другото, от него беше репликата „струва ли си за 20 лева да се бием“. Всъщност, щях да го набия без пари, но това е друга тема.

Не трябва нещата да се решават с бой, това е ясно. Обаче, питам аз, кой точно ще вземе да се замисли, че „бакшишите“, не стига, че са нагли, не стига, че голяма част от тях извършват пладнешки обири, че и накрая ще ми говорят за „пазар“ и „икономика“ . Та, кой точно ще вземе най-накрая да реши и да сложи някакъв таван на тарифите, който да бъде реалистичен и да се променя реалистично, а не да ми слагат самосиндикално лепенки и да ми се крият зад тях. Не може всички да карат на газ, но да ми правят митинги и да блокират столицата за цели дни, понеже се качила цената на бензина – какво точно ги бърка тях това? По-интересното е, че после скача и газта и следват нови претенции. А на кое отгоре?!

Не знам… може би просто исках да напиша нещо тук. Може би просто се възмущавам по пенсионерски, макар и да знам, че резултатът ще е „глас в пустиня“. Но със сигурност знам, че сами си правим всичко – обират ни напълно законово, при това – не само претенциозните бакшиши. Всеки гледа собствения си кеф, най-вече големия процент политици, от които се очаква да коментират и приемат адекватни закони, а след това да наложат и адекватни действия срещу нарушителите им.

Блогът на Жоро Пентаграм

От известно време насам, в определени моменти имах някакъв досаден проблем и накрая реших да се обадя. Момичето по телефона беше компетентно и, в крайна сметка, се оказа право, относно проблема, както разбрах по-късно. Тъй като по телефона нямаше как да ми помогне, се наложи да им опиша проблема с две изречения. Тук е по-интересната част: времето им за реакция беше в рамките на някакви минути!! Да, оказа се нещо простичко, бързо, но хората бяха ми описали проблема, решението, няколко съвета и, изобщо, един немалък mail, на кирилица. Удебелих думата, защото явно все още е практика някои хора да пишат официална кореспонденция на „6liokavitsa“.

Отново изказвам благодарности на хората от СуперХостинг.БГ! Пожелавам ви да сте все по-добри!

Анна Кокошкова
Арсени Чанталиев
Африкан Симеонов
Автономка Шестакова
Босилчо Кърков
Братухчо Въчев Братухчев
Лимон Градинаров
Есенция Лимонова
Ягодка Яговидкова
Маруля Стоянова
Трошан Петков
Илона Цицелкова
Роберто Триперлини
Джовани Самсеклеца
Чевали-италиански синоптик
Палма Смучитокура (Куба)
Кармен Клатимадейра (Испания)
Лиза Мишпека
Трошка Пръндачка
Пиринка Родопова
Свиркулета Чикиджиева
Цици Друсева
Пабло Ибаниез
Социалистика Карабоева
Цица Гърдакис
Перфекта Гърдева
Меранза Петкова
Сульо Ахмудов Сульов
Семко Семковски
Гугутка Христова
Прилеп Асенов Прилепов
Стафидка Чобанова

Всички са попадали и на по-дълги и още по-забавни списъци, но аз днес видях няколко имена, на които не бях попадал. Всъщност, както се забавлявам, не ми се мисли, как живеят хората с подобни имена.

Пожелавам на всички ви много усмихнат и слънчев ден!

Историята накратко: С новата играчка получих и съответната нова SIM-карта, понеже друг начин няма. Не ми предоставиха възможност да си избера номер, макар и да не държа да е чак „златен“ такъв. „Абе, има вариант, ама трябва да мине малко време, после пиша една молба и го сменяме.“ Това е история на около седмица. Всичко хубаво, джаджата работи, радва окото ми, чопли съвестта ми, даже върши и работа, но това до момента, в който нямах пропуснато обаждане от скрит номер. Нормално – нямаше как да върна обаждане. Но не се и наложи, защото много скоро получих друго обаждане – „Стела може ли да се обади?“. Не, разбира се, защото Стела не я познавам. „Набрали са грешно“, помислих си. Уви, след няколко подобни разговора, реших да попитам коя, аджеба, е Стела. Жената остреща се оказа много любезна и ми сподели, че става въпрос за човек, който има финансови задължения, които е хубаво да погаси. Проверих и се оказа, че въпросната Стела от Русе, наистина дължи парички – не много, но ги дължи. Кому, откога – не знам, а и не ме интересува. Дамата, с която разговарях прояви разбиране и обеща, че ще се постарае да не ме притесняват повече, но имам чувството, че Стелчето не я търсят само от едно място. Освен всичко, малко ми е неприятно да получавам обаждания в неудобни за мен моменти, (а като не знам колко е спешно – вдигам в 99% от случаите), както и да се чувствам така, все едно крия Стела, длъжницата.

Звъннах в Глобул и, сега малко съжалявам, се поскарах на момичето, което отговори. В крайна сметка, не тя ги мисли правилата. Макар и да реагирах резонно, в известна степен – не може преди седмица да трябва да чакам, после да пиша молба, а сега „ви препоръчвам да си напишете една молба, да заплатите 12 лева и да получите нов номер веднага“. Трябва да е ясно, че не съм за дванадесетте левчета, които са нищичко на фона на крайната цена, която платих преди седмица. Нещата са принципни, според мен. Смятам, че е абсолютно недопустимо да се дава номер, който е бил притежание на друг човек. Макар и хората, търсещи Стела да са прави, в моите очи това е абсолютен тормоз, за който виновни са в Глобул. Няма да търся връзки, а ще се опитам по каналния ред да разбера причината за това безумие, както и да разбера, как точно смятат да ме обезщетят? Сигурно ще излезе така, че спекулирам, но в крайна сметка, това е вмешателство в личния ми живот, допуснато от трети лица, които дори е редно сами да предложат някакво обезщетение. Най-малкото трябва да ми предложат нов номер на секундата! Аз печалбар не съм и не бих се занимавал да изкарвам пари покрай този случай, но заядат ли се, вероятно ще се замисля за адвокат.

2 усмихнати очи, 2 добре оформени крака, 2 обичащи ръце, 2 твърди бутилки за мляко, 2 ореха, 1 обвита с кожа купа за миксиране, 1 твърд банан

Указания:

1. Погледнете в усмихнатите очи.
2. Разделете добре оформените крака с обичащи ръце.
3. Изстискайте и масажирайте бутилките за мляко много внимателно, докато обвитата с кожа купа за бъркане е добре намокрена. Проверявайте редовно с пръст.
4. Внимателно добавете твърдия банан към чашата за миксиране, като го вкарвате и вадите, докато се разпени (за най- добри резултати продължете да мачкате бутилките от мляко).
5. Когато температурата се повиши, потопете банана дълбоко в купата и покрийте с орехите, оставете го да се накисне.
6. Кейкът е готов когато бананът омекне. Ако бананът не омеква, повторете стъпки 3-5 или сменете купичката за бъркане.

Забележка:

1. Ако сте в чужда кухня, измийте приборите внимателно преди и след употреба.
2. Не облизвайте купата за бъркане след употреба.
3. Ако кейкът се надигне, напуснете града.

ВНИМАНИЕ! Снимката, според мен, а и според доста определения, се категоризира като откровена порнография и показва доста детайлно полови и други анатомични органи на жена! Нямам време, а и не искам, да прикривам каквото и да било, затова пиша и предупреждението. Отваряйте на собствена отговорност! Според Българските закони, такава снимка е забранена за лица под 18 години, а моят съвет е, хора, които не си падат, гнус ги е, моралисти са или имат някакви други притеснения, да не отварят снимката.

Снимката, която ще отворите не е удачно да се гледа на работното място, пред деца или хора, които се припознават в описаните по-горе типове.

Защо споменах deviantART и това, че са претенциозни – защото в немалкия им екип работят доста сериозни хора – известни фотографи, художници, собственици и управители на галерии, преподаватели, които се занимават с изкуство… След като се опитах да report-на съдържанието като неуместно, (не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против порнографията, доколкото се ограничава до нещата, които правя с жена ми,  но не и там (deviantART, не и по този начин, не и в категория, която се води fetish art!). Оказа се, че към този момент има 20 closed cases, като 14 от тях бяха, че снимката е порнографска и неподходяща за сайта. Всичките 20 „дела“ са затворени, като няколко от тях са със следното обяснение:

A reviewing member of staff has determined that this deviation does not meet the definition for pornography which is currently in place. No action needed.

Дано не пиша малко хаотично (от късния час е), но вярвам, че повечето хора ще ме разберат.

• Е или не е порнография тази снимка?
• Редно ли е, при наличието на хора и, изобщо, една общност с претенции, да се получава подобно обяснение?