Преди малко, докато си търсих музика, забелязах, че има и добавка за WordPress. Общо взето, ще използвам тази публикация, освен да ви запозная с Grooveshark, да тествам гореспоменатата.

В Grooveshark можете да се регистрирате безплатно, с известни ограничения във функционалноста, както и да си платите, ако искате да ползвате пълната такава.

С радост ще отбележа, че в екипа от около 40 човека, видях и българско участие – Никола Арабаджиев.

Можете да посетите сайта на Grooveshark, както и да научите повече за тази услуга тук: http://help.grooveshark.com/

Ползвайте TinySong – бързо и безплатно търсене на конкретна песен, с възможност да я споделите с приятелите си чрез социални мрежи или ел. поща.

Свалете добавката за WordPress от тук (директно сваляне на файла).

И както сигурно сте разбрали, рок-легендата Рони Джеймс Дио почина вчера рано сутринта. Един човек, раздаващ се до последно на феновете си, един уникален глас, изпял някои от вечните рок-хитове. Човек, на когото днес са благодарни за това, което са, хора като Ларс Улрих (Metallica), Шон Дроувър (Megadeth), Роб Халфорд (Judas Priest) и, убеден съм, много други легендарни изпълнители.

Доста банално, може би, но песента, с която искам да проверя, дали добавката на Grooveshark работи добре, е изпята именно от този титан на рок-музиката.

Почивай в мир, Рони Джеймс Дио!

Статистика за цената на различните кисели млека не съм правил, но според производителя и маслеността им, от това, което съм виждал, въпросната варира между 60 и 90 стотинки за кофичка.

За направата на един литър айрян отива една кофичка кисело мляко плюс вода, докато напълним каната, е повече от достатъчна. Сигурен съм, че много заведения предпочитат малко по-различни съотношения, например: 2:1 вода:кисело мляко.

Нека приемем, че един литър айрян струва 1 лев – най-скъпото кисело мляко и за десетина стотинки вода. Сега да приемем, че надценката в кое да е средно-статистическо заведение е 100%, което е огромна надценка, дори за евтин продукт (както се сещате, най-много се печели от евтините продукти – кафе, вода, сокчета, чайчета и т.н.) – при тази схема, литър айрян трябва да струва два лева за литър.

Преди няколко дни обядвахме в пицарията в “Арена – Запад” – мисля, че е “Виктория”. Там обичам да хапвам “морска” пица, защото я правят вкусно, макар и да е малко по-скъпа от повечето подобни по други пицарии. Поръчах и кана айрян – един литър. Стана ми много странно, когато видях, че цената на литър от въпросната семпла течност струва четири (4) лева. Разбира се, платих ги – не съм гледал цените в менюто, проблемът си е мой. Днес вечеряхме с приятели в подобна пицария – далеч не в “молоподобната “Арена – Запад”" – “Дон Вито”, намираща се в локалното платно на бул. “Цар Борис III”, малко преди Красно Село, в посока Княжево. По време на вечерята споделих за, според мен, доста скъпия айрян във “Виктория”. Представете си погледа ми, когато в “Дон Вито” платихме 5.50лв за литър айрян!

Ясно ми е, че “проблемът си е мой – да съм гледал”, но тук не става въпрос за това, а по-скоро за друго: откъде на къде и на кое отгоре, един никакъв айрян ще струва пет лева и петдесет стотинки за литър?! Двата продукта, от които се прави, са достатъчно евтини и дори при 100% надценка, сумата не би трябвало да е повече от 2 лева за литър.

Първо, силно се съмнявам, че киселото мляко е от най-скъпото. Второ, още по-силно се съмнявам, че водата е минерална – нещо, което би могло да мине за “извинение” за “малко” по-високата цена на крайния продукт. Пак не прави 5.50лв/литър…

Решил съм да си записвам цените и да си водя статистика за цената (и качеството) на айряна в различните заведения. Ако искате, споделете и вашите наблюдения. Струва ми се, че различните съдържатели на заведения, няма да е лошо, ако вземат да помислят малко – конкретно за айряна. Колкото и смешно и банално, може би, да звучи, това е една масово-консумирана напитка и, честно казано, не виждам причина да пълним гушите на тоя и оня и да плащаме с 400-500% надценка за нещо, което, реално, струва жълти стотинки.

Сигурен съм, че ако повече хора бойкотират айряна за 4-5 лв/литър, цената на въпросния ще падне и ще се приближи повече до разумната и нормална такава.

Искам да уточня, че в случая говоря за заведения в София. Общо взето, такива, които са в категорията “среден клас квартални пицарии” – никакви луксозни изгъзици, в които всичко е с ненормална надценка (и вероятно рядко някой изтупан господин ще си поръча айрян).

Според Wikipedia, Ксения се занимава с рисуване с пясък от около година, след като я е застигнала глобалната финансова криза. Приятно гледане!

Редакция: Не е Симоновна, а Симонова, my bad.

Всичко стана доста спонтанно – имахме гости, млада двойка, които от месец насам, ползват електронните цигари. Реших да си дръпна и да видя как е, като я пуснах след близо час и нещо. Толкова ми допадна, че се юрнах в неделя вечер, да си купувам една такава и за мен. Трябва да призная, че аз – относително страстен пушач, чиито цигари варират между кутия и две на ден – от вчера на обяд, съм запалил точно 3 цигари. Първите две – вчера, като ги загасих точно до второто дръпване, а третата – днес сутинта с кафето. Причината не е толкова до навика, колкото до това, че нещо не се оправям добре с новата си електронна придобивка и ми беше съвсем слаба, макар течността с по-голямо съдържание на никотин. Както и да е, успях да си дръпна 3-4 пъти, не повече, след това изгасих. От това, което написах до този момент, предполагам, че е станало ясно, че по-скоро ми харесва идеята за електронна цигара като заместител на истинските такива. Или дори начин за отказване от пушенето изобщо, ако това е цел.

Сега ще си позволя, на база краткия ми личен опит, да опиша плюсовете и минусите както на електронните цигари, така и на истинските.

Електронна цигара

+ почти безвредна, както за вас, така и за околните

+ не кашляте, не се давите, не се тровите

+ не ви болят очите, от влизащия в тях дим

+ всъщност, изобщо няма дим, а при ароматизираните течности, парата е приятна дори за околните

+ не се вмирисвате вие, нито дрехите ви, ръцете ви, дъха ви, помещението и т.н.

+ нямате нужда от запалка, можете да си пушите навън спокойно, дори когато е ветровито

+ пушите си абсолютно навсякъде, без това да бъде проблем за когото и да било – в леглото, в киното, в болницата, в помещението за непушачи и т.н.

+ можете да пушите толкова, колкото желаете, без да се притеснявате, че ще изгасите половин или почти цяла цигара, особено, ако бързате

+ de facto – не бързайте, просто си пушете, когато имате желание за това, където и да сте

+ няма опасност да се подпалите в леглото, ако случайно заспите с цигарата в ръка

+ няма да събирате разпиляната пепел из цялата къща, не миете пепелници, не ви се налага и да ги изхвърляте през “два фаса време” или, пък, да си правите “пирамиди от фасове”

+ можете да си приберете цигарата в джоба

+ много зависи от модела и маниера ви на пушене, но най-вероятно, електронната цигара ще ви спести МНОГО пари

+ нямате проблем с “нямам цигари в 3 през нощта”, просто трябва да имате заредена батерия и достатъчно течност, а последната си я купувате средно веднъж месечно

***

- цигарата не е особено подходяща да бъде задържана само с устни, както много пушачи правят – дори и да вземете по-малък размер, тя е твърда, а и по-тежка

- не можете да я “намачкате”, което също е чест маниер при много пушачи – за “лигавене” – въпрос не може да става, макар, че това вече си е гадно и грозно по принцип

- няма го “пичовския” маниер при паленето и

- в повечето случаи, все едно сте налапали химикалка

- изисква се подготовка, макар и кратка

- ако ви свършат филтрите или течността, особено в почивен ден или през нощта, просто няма откъде да си набавите други бързо; ако ви свърши батерията, а нямате друга, дори да имате ток – ще чакате час-два, докато се зареди

- (следващото може би зависи до модел или бройка) чува се едно свистене при дърпане, което е доста по-силно от свистенето на обикновена цигара – все едно продухвате през тясна дупчица – това може да е дразно за някои хора, за други – не

- значително по-дълга е от обикновените цигари (но има и къси модели), като дразненето от този факт, също е субективен – свиква се бързо

Обикновена цигара

+ носи някакво удоволствие, като често пъти то е рядко, а голям процент от цигарите се пушат по навик и “по инерция”

+ можете да си ги купите почти навсякъде, по всяко време

+ не изискват специална подготовка, била тя и кратка

+ при липса на запалка/кибрит, в краен случай можете да си запалите от котлона, стига да нямате керамичен такъв – тогава сте я загазили

***

- цигарите са вредни – както за вас, така и за околните

- цигарите вмирисват дъха ви, ръцете ви, кожата ви, дрехите ви, къщата и колата ви и всяко друго нещо, по което димът ви се полепва

- цигарите са скъпи и ще стават все по-скъпи

- ще имате сериозен проблем с пушенето на все повече и повече места, а в повечето “бели страни” – почти навсякъде

- вече не сте пич, вече сте докер, издънка, наркоман, убиец, самоубиец и т.н. вредител на обществото. И на себе си.

- колкото и да внимавате, около вас винаги има пепел – по дрехите ви, по ръцете ви, по бюрото и клавиатурата ви, по документите ви

- забравена цигара може да направи много сериозна беля

- можете да за запалите в леглото – ако сте в петзвезден хотел, това може да е единствено болезнено, но ако няма детектор за дим, това може да е убийствено

- изнервяте се по средата на “Властелина на пръстените”, защото филмът е три часа, но не той ви дразни, а това, че не можете да пушите в киното

- ставате посреднощ, за да не пушите в спалнята

- свършат ли ви цигарите в три през нощта – имате проблем. Или ви чака дълга разходка, на която малко хора са навити.

- не можете да пушите под душа :)

Разбира се, могат да се измислят много плюсове и минуси, както за електронните, така и за обикновените цигари. Също така, наблюденията ми са по-скоро кратки и вярвам, че след седмица-две, отново ще пиша впечатления. Но каквото и да си говорим, основните аргументи против отказването на цигарите или просто смяната им, са достатъчно тежки.

Моята лична аргументация да мина на електронни цигари, е:

1. Здравето – моето, както и това на околните. Не става въпрос просто за неприятната миризма, а за това, което поглъщаме аз и хората около мен, за да изпитвам някакво удоволствие аз. Да, в България, все още имам законовото право да го правя, но каквото и да си говорим, малко е егоистично.
2. Парите – електронните цигари, дори да не са начин за отказване, а просто нов метод за пушене, колкото и да ги пушите, излизат далеч по-евтини от едни хубави истински цигари. Казвам “хубави”, защото, поне аз, съм на мнението, че като ще се тровя, нека поне да е с нещо що-годе качествено.
3. Всичко останало, което малко или много изброих в плюсовете и минусите по-горе: неприятна остатъчна миризма, пепел из цялата къща и колата, пепелниците – било то преливащи с гнусни фасове (колкото и страстен пушач да съм, никога не съм понасял смрадта на цигарите, както и тонове фасове в пепелника) или “пищящи” да бъдат изхвърлени на всеки два фаса; все по-честите ограничения, които са наложени или ще наложат, неудобството, че не мога да пуша навсякъде, по всяко време, защото това е нужда, която не пита, а незадоволяването и, често ме прави разсеян, нервен или дори агресивен

В общи линии – това е. Признавам, че всичко написано е субективно, базирано на много кратък опит, но съм убеден, че все повече и повече хора мислят или скоро ще започнат да мислят като мен.

На този етап, аз нямам намерение да се отказвам от пушенето, а просто да сменя начина. Смятам, че така всички ще бъдем доволни.

Има мнения, че електронните цигари не са абсолютно безвредни, особено, ако ползвате течности с по-високо съдържание на никотин. Повече вижте тук, на този етап, аз не искам да коментирам, защото нямам достатъчно яснота по въпроса. При всяко положение обаче, са много, много по-безвредни от “аналоговите” цигари.

Бранко е снежно-бяло британско късокосместо коте, зодия дева – роден е на 24.08.09г. Много е игрив, много любопитен и тесните места очевидно го привличат (почти, колкото кабелите!) – успя да се завре зад хладилника, като най-широкия процеп покрай него е едва 5-6 см. Гъвкав е, безспорно!

В момента ми спи между ръцете, пред клавиатурата, докато го хваля.

Дами и господа – Бранко!

В този ред на мисли, смятам, че с един мобилен телефон и “много-функционалното устройство”, ще се чувствам по-комфортно. За целта обаче, бих искал съвет за читав апарат, който поддържа две SIM карти. Преди време, спомням си, някой ми хвалеше нещо, чиято марка не запомних, защото не беше нито една от по-известните. Помня, че друг познат ми хвалеше някой от моделите на Samsung, ако не бъркам, но пък не помня модела.

Като че ли мина времето, в което манията ми по мобилни телефони ме набутваше в немалки разходи. Поради тази причина, предпочитам да е апарат, който не надвишава 400-500 лева. Основния ми проблем е, че по една или друга причина, бих предпочел да избегна марки, които са трудни за произнасяне (като Shuoying Digital Science, например). Работата е там, че търсенето ми из Мрежата не доведе до нищо интересно, освен до някаква Dual-SIM Nokia, която обаче, ще се появи на пазара през 2010-та.

Всъщност, докато разглеждам разни сайтове, стигам до заключението, че единствената “сериозна” марка, която има дори няколко Dual-SIM апарата, е Samsung. За да бъда по-конкретен, бих искал да разбера, дали някой има впечатления специално за Samsung B5702 и, ако има такива – какви са.

Признавам, че съм привърженик основно на Nokia и с известни уговорки – Sony-Ericsson, ама те много се мотат. А основната причина да се забързам така е, че вчера ми се счупи задния капак на Nokia N95 и батерията ми съвсем буквално пада.

Приключих с Feedburner, защото изпитвам известни съмнения, че покрай нея се омазаха нещата. Допускам, също така, самият WordPress да ми прави някакви номера, защото забелязвам, че много хора се оплакват от това.

Ще използвам случая, ако някой има познанията или опита, да помоля, ако може да ми помогне.

Историята е следната: реших да видя, доколко правилно ми се валидира блога и на RSS feed ми изписа Error 404. Странно, защото всичко си беше там, макар и с препратка към feedburner. Проблемът дойде от това, че и в настройките на самият Feedburner ми изписваше въпросната грешка. Това ще рече, че не мога да направя каквито и да било промени. Разбира се, това не ми изнася и накрая, след много четене и лутане, изтрих Feedburner Smith – добавката, посредством която се препраща към Feedburner, после потрих известно количество записи от базата и сега вече не препраща на никъде, но на адрес http://ex.nihilo.org/feed, където би трябвало да се вижда това, което съм писал – няма нищо. И не само това, ами все така получавам грешка 404. Тотално се изгубих и започвам да се замислям за една чиста инсталация, така и така ще излиза нова версия. В общи линии, важното нещо – съдържанието на блога – е тук и може да се импортира лесно. Работата е там, че не обичам машините да се правят на по-умни от мен и се дразня.

По-интересното е, че посещаемостта не само не спада, а дори малко се покачи, като няма да крия, че това, разбира се, ми е приятно. Още по-приятно ми е да видя, че има хора, които се връщат повторно. Затова, малко или много, се чувствам длъжен, (освен благодарен), да напиша няколко реда.

Та, какво, общо взето, се случва през последния месец покрай мен:

Успях да се сдобия с чудесен обектив-мечта, хубава светкавица, както и няколко филтъра за въпросния обектив, а и за още няколко. Изключително много се срамувам от факта, че почти не отделям или не намирам време за фотография.

Определено имам проблем със съня, защото рядко си лягам преди 2-3 сутринта, за сметка на това, рядко спя до по-късно от 8-9. Мога само да гадая, на какво се дължи това, но се надявам, че скоро ще успея да си подредя режима, защото дори и в момента да мога да си го позволя, малко или много, липсата на сън ще ми се отрази включително здравословно. И колкото и да не съм чак такъв педант по темата, приятно ми е да се чувствам свеж, а не смачкан и уморен.

Присъствах на OpenArt панела, част от OpenFest, организатор на който беше моя приятел Йовко Ламбрев. Гост-фотограф бе Начо Каменов-Кубето и с огромна радост ще споделя, че хората бяха много повече, отколкото столове бяха предвидени и въпреки, че малко се забавихме със сглобяването на импровизираното студио, интересът на гостите се запази до самия край, а накрая всички (надявам се!), си тръгнахме доволни от изминалия ден. (Всъщност, това май бе единствения път през този един месец, в който се опитах да направя малко backstage-снимки, част от които, може би ще кача в галерията си.)

Сагата с ремонта, която Кремена описа преди време, по-скоро е към края си, като основното, което останаха са купуването на допълнително тапети, че не стигнаха за много малко; купуването на още малко лампи за спалнята и антрето, завеси или щори и много, много чистене.

За съжаление, през този един месец и по-точно – в неговия край – успях да се разочаровам от хора, за които имах наистина отлично мнение, но все още пазя надеждата, че преживяват “тежък момент” и реакциите им не са били умишлени и в някакъв момент ще се извинят за тях.

Оказа се, че да си безработен има и добри страни – обявиха грипна ваканция, та поне има кой да гледа децата вкъщи. Трябва да отбележа, че напоследък започвам все повече да се дразня на спекулациите покрай глобалната финансова криза и всякаквите видове грип.

Купих си нов домейн, който мисля да е по-скоро нещо като галерия-портфолио, което обаче, първо ще трябва да понатрупам. В момента му обмислям дизайна, като вероятно отново ще е WordPress-базиран, но с някакъв шаблон, който да е по-скоро като галерия. Без да губя обаче, възможността да пиша, когато реша. Всъщност, ще ми се да отделя темата “фотография” в отделен блог или нещо такова. Малко ми се губи цялостната концепция, но го мисля много внимателно и искрено се надявам да се получи добре!

В общи линии – това е. Исках да се опитам да дам отговор и на въпросите, покрай които немалко хора посещават блога ми, но нито водя подробен лист със “смешни имена”, нито съм особено добър в кухнята и по този повод не знам нито една “рецепта за кекс”. За мое огромно съжаление, не се познавам лично и с Жоро Пентаграм, та освен да ви пратя да му четете блога и да се позабавлявате, друго за него не мога да кажа. Впрочем, човекът търси креативни хора и, ако се имате за такива, може би ще ви е интересно да погледнете ето това.

Редакция: Всъщност, за да има смисъл от “хвалбата” ми – един съвет: старайте се винаги да инсталирате последната възможна версия на софтуера, който ползвате. В случая – WordPress. Версията на стария ми блог, в интерес на истината, далеч не е последната, тъй като не го ползвам от много време. Вероятно това е причината. Въпросния глупав скрипт отдавна броди из Мрежата и, ако правилно помня, специално заради него (или подобни на него скриптове), имаше security update преди време.

Блогът на Жоро Пентаграм

След цял ден чакане, започнах да свалям OS 3.0 през iTunes, версия 8.2. Струва ми се, че е около 280MB и дойде бързичко. Инсталацията мина гладко, за около 7-8 минути. Разбира се, през цялото това време, апаратът е закачен за компютъра. В края на инсталацията следва автоматично рестартиране на устройството и – опа! – “iTunes cannot connect to locked iPhone”. Грешката не е изписана буквално – пропуск от моя страна е, че не направих printscreen. Както и да е. В същия момент, на обновеничкия ми iPhone се изписа нещо от сорта на: “Insert valid SIM with no PIN code“. Непосредствено под надписа – Unlock. Чудесно, ще го unlock-на, казвам си. “Да, ама не!”, пък, казваше Петко Бочаров. След въвеждане на PIN последва Unlocking… и последващото съобщения “Emergency calls” на около 20 езика.

За радост и абсолютно случайно, разполагам и с втори телефон, на който имам глобулска карта. 123 – оператор.

- Добър вечер!

- Добра да е. Скапа ми се iPhone – направих това и това, инсталира се, изписа се това, онова, направих трето и пето и пак нищо.

- Странно. Ама рестартирахте ли? (Тук, понеже “малко” се ядосах, ще спра с иронията – след известно време на телефона, младежът ме прехвърли към колега от “техническия екип”.

- Здравейте!

- Здрасти – казвам – скапа ми се iPhone и т.н.

(Последва подобен на горния разговор, а след това:)

- Абе, вие от какво ми звъните?

- От мобилен телефон. Да, Глобулска карта.

- Ами, защо не смените картите и не махнете PIN-а?

- Защото съм го правил преди време и много неща се оплескаха.

- Обещавам, нищо няма да се оплеска!

- Абе, не смея.. ще мисля нещо друго.

- Добре, ако искате – до полунощ се обадете.

Уви, факт е, че нямах друг избор и започнах да разглабям телефони и да сменям карти. Разгеле, тръгна! Докато iTunes “захапе” апарата, може да има известно забавяне, в което все така ще виждате “Emergency calls only”, но не се шашкайте като мен – оправя се. Следва надпис “iPhone is activated“.

Два въпроса:

1. Защо от Глобул не са подготвени за този проблем? Така смятам, понеже ми казаха, че съм първия обадил се с подобен проблем. Имайки предвид, че по разни изчисления съм един от първите, изобщо свалили новата версия, това го намирам за нормално. За ненормално обаче, намирам факта, че служителите на фирмата, която предлага услугата, не са запознати с проблемите,  които ще възникнат.

2. Какво щях да правя, ако нямах втори апарат? Щеше да е неприятно, защото нямаше да имам никакъв.

Съвсем накратко, първите ми няколко впечатления:

• заради новата възможност за търсене, която де факто е изнесена в първия екран (или “минус първия”), както и заради новата “екстра” Voice Memos, всички програми от втори екран нататък се изместиха с един такъв надясно. Е, аз нямам толкова много екрани, но горко им на онези, които имат максималните 9. Ще падне голямо местене.
• или не правя нещо като хората, или landscape keyboard (клавиатура по дългата страна на апарата), при търсачката няма
• Voice Memos явно са предвидени за шумоизолирани помещения, защото, ако не говориш на доста висок глас – нямаш memos е добре да ги ползвате или със слушалки, или ще ги чувате твърде тихо, защото без въпросните, звук идва само от “слушалката”, а не от вградения говорител. Така беше и в някоя от последните beta версии, но смятах, че ще го оправя. Всъщност, май всички така смятаха.
• приятел в Щатите реагира горе-долу така: “WTF!? Защо няма Voice Commands и MMS?” За първото – понеже го има само в iPhone 3G S, за второто не съм сигурен, но може да е ограничение от тарифния му план или от оператора. (Току-що опитах да си препратя контакт като MMS – работи!)
• може и да си въобразявам, но приложенията май се зареждат една идея по-бързо
• Copy/Paste работи – най-после!

Тъй като наблюденията ми са наистина бегли, няма да изписвам всичко, което вече е описано.

Update:

• Български език има, колкото да има какво да се включи. Това, че в календара ми пише “Съб., Нед.” и т.н., много не ме бърка. Първо, само това е. Второ – не разчитайте на клавиатура, била тя и БДС
• MMS в Щатите няма, ‘щото AT&T не го поддържат – греда, приятели-от-далечния-континент
• Не, че купувам и продавам по цял ден, но графиките в Stocks, поне на първо четене, нямат нищо общо с картинката, която ще видите, ако отворите по-горния линк, който съм дал.
• Shake to Shuffle, за да проработи, рискувате сериозно да си засилите телефона в земята

1. Свалих си шаблона (theme) Carrington Mobile. Към момента, актуалната му версия е 1.0.2
2. Свалих си добавката (plugin) WordPress Mobile Edition
3. Третата стъпка е по-скоро важно уточнение: съветвам ви да не използвате автоматичното сваляне и инсталиране, което вече се предлага в WordPress! 99% сигурно е, че няма да проработят нещата. Свалете ги едно по едно и продължете с инсталацията
4. Копирайте шаблона в ../wp-content/themes/carrington-mobile
5. Копирайте добавката wp-mobile.php в ../wp-content/plugins, като преди това редактирате 28 ред от файла и замените define('CF_MOBILE_THEME', 'carrington-mobile-1.0.2'); с define('CF_MOBILE_THEME', 'carrington-mobile'); (при липса на подходящ редактор, можете да отворите и обикновен notepad и да търсите думата "carrington" - пада се втората подред - просто изтрийте "1.0.2")

6. През админ-панела активирайте добавката без да активирате шаблона!

Ако сте следвали стъпките, (надявам се, че не съм писал твърде объркано), би трябвало да имате една по-различна и по-лесна за ползване версия за мобилни устройства. Лично пробвах на моя iPhone и смятам, че си е улеснение за посетителите ви, които предпочитат този начин на браузване. В Settings > Mobile, ще видите списък на Mobile browsers и Touch Browsers, които се поддържат.

От известно време насам, в определени моменти имах някакъв досаден проблем и накрая реших да се обадя. Момичето по телефона беше компетентно и, в крайна сметка, се оказа право, относно проблема, както разбрах по-късно. Тъй като по телефона нямаше как да ми помогне, се наложи да им опиша проблема с две изречения. Тук е по-интересната част: времето им за реакция беше в рамките на някакви минути!! Да, оказа се нещо простичко, бързо, но хората бяха ми описали проблема, решението, няколко съвета и, изобщо, един немалък mail, на кирилица. Удебелих думата, защото явно все още е практика някои хора да пишат официална кореспонденция на “6liokavitsa”.

Отново изказвам благодарности на хората от СуперХостинг.БГ! Пожелавам ви да сте все по-добри!

Няма да крия, че в последно аз самият се нося малко “мрачен”, защото ми е “малко мрачно”, но аз знам защо. А в случая наистина ми е любопитно, какво точно цели и в какво се изразява този “социален експеримент”? Само гадая: може би, за колко време биха реагирали максимум блогове, в разпространението на новина? Споделяне на песен, която авторът на идеята харесва? Ако някой ми отговори по-пълно, ще съм благодарен!

И все пак:

Мракът дойде.

П.П. Докато добавях етикетите се замислих, защо ли не отделя малко време, когато имам възможност, и да не преведа всички такива, които биха могли да се преведат на български от вече добавените. Така ми става малко шарено. Същото се замислям и за шаблона, но като знам, че често ги сменям – по-скоро ще го оставя така. Поне засега.

ВНИМАНИЕ! Снимката, според мен, а и според доста определения, се категоризира като откровена порнография и показва доста детайлно полови и други анатомични органи на жена! Нямам време, а и не искам, да прикривам каквото и да било, затова пиша и предупреждението. Отваряйте на собствена отговорност! Според Българските закони, такава снимка е забранена за лица под 18 години, а моят съвет е, хора, които не си падат, гнус ги е, моралисти са или имат някакви други притеснения, да не отварят снимката.

Снимката, която ще отворите не е удачно да се гледа на работното място, пред деца или хора, които се припознават в описаните по-горе типове.

Защо споменах deviantART и това, че са претенциозни – защото в немалкия им екип работят доста сериозни хора – известни фотографи, художници, собственици и управители на галерии, преподаватели, които се занимават с изкуство… След като се опитах да report-на съдържанието като неуместно, (не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против порнографията, доколкото се ограничава до нещата, които правя с жена ми,  но не и там (deviantART, не и по този начин, не и в категория, която се води fetish art!). Оказа се, че към този момент има 20 closed cases, като 14 от тях бяха, че снимката е порнографска и неподходяща за сайта. Всичките 20 “дела” са затворени, като няколко от тях са със следното обяснение:

A reviewing member of staff has determined that this deviation does not meet the definition for pornography which is currently in place. No action needed.

Дано не пиша малко хаотично (от късния час е), но вярвам, че повечето хора ще ме разберат.

• Е или не е порнография тази снимка?
• Редно ли е, при наличието на хора и, изобщо, една общност с претенции, да се получава подобно обяснение?

Като цяло съм добре, имам желанието в събота и неделя да покарам ски, а специално за 31 януари си пожелавам достатъчно сняг на Пампорово, където организирам едно ски-състезание. Което, сещате се, без сняг ще реализирам трудно. А ми е важно…