Рядко бих се абстрахирал от факта, че някоя жена е хубава. В случая обаче, една хубава жена прави нещо толкова уникално, красиво и прекрасно, че бих искал да обърна внимание по-скоро на него.
Според Wikipedia, Ксения се занимава с рисуване с пясък от около година, след като я е застигнала глобалната финансова криза. Приятно гледане!
Нямам никакви намерения да се опитвам да обяснявам, че „Avatar“ заслужаваше награди. В случая обаче, ми е много чудно, на кое отгоре, филмът „The Hurt Locker“ взе толкова много Оскари? След филми като „Apocalypse now“, „Black Hawk Down“, „Enemy at the gates“ – това произведение да вземе толкова много награди. Направо ми е непонятно. Скучен, муден, без абсолютно никакъв смисъл филм, да не говорим за някои недомислици, които ми направиха впечатление. Музика – нищо. Актьорска игра – нищо особено. Ефекти – нищо особено. Първите 40 минути гледахме едно и също – един ходи напред, да обезвреди бомбата, двама го пазят и се панират, че ги гледат. След това, главния герой толкова много си хареса едно арабско момче, че чак го обърка.
Този филм дори за промиване на мозъци не става. Започвам да си мисля, че Камерън е решил да бутне едно рамо на бившата, като се е отказал от наградите, само и само да спечели повече статуетки тя. Че и за режисура! Къде бяха фабулата, историята, смисъла, интригата..? Рядко скучен филм. Разбира се, допускам, че е имало някакъв невероятен сюжет, някаква дълбока и докосваща сърцето история, но аз съм твърде тъп за да ги прозра.
Ако един хирург, примерно, зареже жена си и детето, то той е кариерист. Но когато това е войник, положението е друго! Той е герой!
Имало книга – чудесно! Сигурен съм, че няма да я прочета. Това, че е по записки, по-скоро може да е интересно от чисто документална гледна точка. Обаче конкретно филмът „The Hurt Locker“, за мен беше една абсолютна издънка и загуба на близо два часа. Все ми е тая, колко награди и за какво е взел, яд ме е за времето, което му отделих. И за това, че очевидно всичко е въпрос на пари и строго-субективно. Визирам хората, които са номинирали и награждавали филмите.
От вчера съм собственик на електронна цигара – Joye302.
Всичко стана доста спонтанно – имахме гости, млада двойка, които от месец насам, ползват електронните цигари. Реших да си дръпна и да видя как е, като я пуснах след близо час и нещо. Толкова ми допадна, че се юрнах в неделя вечер, да си купувам една такава и за мен. Трябва да призная, че аз – относително страстен пушач, чиито цигари варират между кутия и две на ден – от вчера на обяд, съм запалил точно 3 цигари. Първите две – вчера, като ги загасих точно до второто дръпване, а третата – днес сутинта с кафето. Причината не е толкова до навика, колкото до това, че нещо не се оправям добре с новата си електронна придобивка и ми беше съвсем слаба, макар течността с по-голямо съдържание на никотин. Както и да е, успях да си дръпна 3-4 пъти, не повече, след това изгасих. От това, което написах до този момент, предполагам, че е станало ясно, че по-скоро ми харесва идеята за електронна цигара като заместител на истинските такива. Или дори начин за отказване от пушенето изобщо, ако това е цел.
Сега ще си позволя, на база краткия ми личен опит, да опиша плюсовете и минусите както на електронните цигари, така и на истинските.
От преди няколко часа насам, семейството ни се сдоби с нов член – името му е Gato Branco (бяла котка), накратко – Бранко.
Бранко е снежно-бяло британско късокосместо коте, зодия дева – роден е на 24.08.09г. Много е игрив, много любопитен и тесните места очевидно го привличат (почти, колкото кабелите!) – успя да се завре зад хладилника, като най-широкия процеп покрай него е едва 5-6 см. Гъвкав е, безспорно!
В момента ми спи между ръцете, пред клавиатурата, докато го хваля.
Дами и господа – Бранко!
По стечение на обстоятелствата, в момента имам 3 мобилни апарата. Ужасно е, но това е положението. Единия номер е на iPhone, като нито мога да сложа картата в друг апарат, нито имам желание – аз го ползвам като мулти-функционално устройство, а като телефон – в изключително редки случаи. Другите два апарата обаче, са ми в повече . Първо, че редовно ги търся, второ, когато не съм си взел чантата, определено се чудя къде да ги завра („Все молчать!“).
В този ред на мисли, смятам, че с един мобилен телефон и „много-функционалното устройство“, ще се чувствам по-комфортно. За целта обаче, бих искал съвет за читав апарат, който поддържа две SIM карти. Преди време, спомням си, някой ми хвалеше нещо, чиято марка не запомних, защото не беше нито една от по-известните. Помня, че друг познат ми хвалеше някой от моделите на Samsung, ако не бъркам, но пък не помня модела.
Като че ли мина времето, в което манията ми по мобилни телефони ме набутваше в немалки разходи. Поради тази причина, предпочитам да е апарат, който не надвишава 400-500 лева. Основния ми проблем е, че по една или друга причина, бих предпочел да избегна марки, които са трудни за произнасяне (като Shuoying Digital Science, например). Работата е там, че търсенето ми из Мрежата не доведе до нищо интересно, освен до някаква Dual-SIM Nokia, която обаче, ще се появи на пазара през 2010-та.
Всъщност, докато разглеждам разни сайтове, стигам до заключението, че единствената „сериозна“ марка, която има дори няколко Dual-SIM апарата, е Samsung. За да бъда по-конкретен, бих искал да разбера, дали някой има впечатления специално за Samsung B5702 и, ако има такива – какви са.
Признавам, че съм привърженик основно на Nokia и с известни уговорки – Sony-Ericsson, ама те много се мотат. А основната причина да се забързам така е, че вчера ми се счупи задния капак на Nokia N95 и батерията ми съвсем буквално пада.