Обичам да виждам как последния трамвай бавничко се поклаща към депото. През деня не бих чул песните на птичките, но нощем успявам. Обичам да излизам на терасата, да погледна натам, където знам, че е Витоша и да се наслаждавам на чуруликането им. Поне за малко.

Обичам часовника ми да показва само малки числа. Обичам да успявам да си подредя мислите, да се отпусна и да не бързам за никъде. Да се почувствам спокоен. Поне за малко.

Обичам нощта, защото тогава мога спокойно да се разхождам на местата, на които си играех като малък, без никой да ме пита, защо очите ми са влажни. Обичам да си спомням хубавите моменти от миналите години и да забравя, че отдавна не съм дете. Поне за малко.

Обичам нощта през пролетта, когато дърветата се разлистват и въздухът мирише на озон.

Обичам нощта през лятото, когато е топло, но не е горещо.

Обичам нощта през есента, когато листата са покрили алеята пред нас и аз ги събирам или просто рия с крака в тях.

Обичам нощта през зимата, когато блещукащия сняг е натрупал, но в него няма следи. Освен моите.

Този филм дори за промиване на мозъци не става. Започвам да си мисля, че Камерън е решил да бутне едно рамо на бившата, като се е отказал от наградите, само и само да спечели повече статуетки тя. Че и за режисура! Къде бяха фабулата, историята, смисъла, интригата..? Рядко скучен филм. Разбира се, допускам, че е имало някакъв невероятен сюжет, някаква дълбока и докосваща сърцето история, но аз съм твърде тъп за да ги прозра.

Ако един хирург, примерно, зареже жена си и детето, то той е кариерист. Но когато това е войник, положението е друго! Той е герой!

Имало книга – чудесно! Сигурен съм, че няма да я прочета. Това, че е по записки, по-скоро може да е интересно от чисто документална гледна точка. Обаче конкретно филмът “The Hurt Locker”, за мен беше една абсолютна издънка и загуба на близо два часа. Все ми е тая, колко награди и за какво е взел, яд ме е за времето, което му отделих. И за това, че очевидно всичко е въпрос на пари и строго-субективно. Визирам хората, които са номинирали и награждавали филмите.

Събуждам се и преди да си направя кафе, вече имам получени 3 покани за прегръдка, 5 за целувка, 2 за концерти в Щатите, 17 покани, да си издоя кравата, 20 да пречукам някой от вражеската мафия; паралелно с това, бивам канен на всякакви събития, както и помолен да се присъединя към поредната малоумна кауза, която някой смята, че с група във Facebook ще постигне. За всеки игнориран “апликейшън”, някой вече е измислил други пет! Като “дете на 21 век”, всички тези неща ги следя не само на компютъра си, ами и на телефона си – включително имам включен push, да не би да изпусна нещо от изключителна важност! Не само е времеемко, а е малоумно! Тотално изтъпях(ме)!

Четири мейла, в два от които се копират едни и същи писма. Два мобилни телефона плюс iPhone, за които, времето, което съм отделил да ги включвам и изключвам, се равнява на дълъг и съвсем аналогов запой с приятели в кръчмата. О, чакай! Не мога да пия с приятелите си – те са във Facebook! “И така се появил битовия алкохолизъм…”

Обмислях да направя едно “масово самоубийство” с помощта на SuicideMachine, ама на пичовете им се се е попретоварил сървъра. Или поне така пише, макар и да имам съмнения, че адвокатите на Facebook са ги подкарали и нещо ги е дострашало. Е, нищо, ще карам “на ръка”. Не много бавно, но методично, ще започна да трия всичките си профили по псевдо-социални мрежи, в които се оказва, че имаш 25 000 приятели или последователи, но на практика, никой не те знае, не те познава и, ако ще да те блъсне ТИР, той няма и да разбере. Освен, разбира се, ако някой не напише във Facebook…

Е, писна ми!

MySpace – добра идея, всъщност – “оригинала”, но се срина. Ползва се по-скоро от музиканти, продуценти и полека-лека се превърна в сайт, съдържащ фен-страничките на тоя-оня. Аз кяр от тая работа нямам. Той ще е първи.

Facebook – единственото хубаво нещо на най-голямата и най-скапана социална мрежа е, че, в крайна сметка, успях да намеря хора, с които не се бях виждал от много години, но и това няма много файда. Вече е прието за достатъчно да натиснеш “Add as friend” и, някакси, този човек ти е “приятел”. Как, пък, един не каза “Здрасти”, без значение, дали сме си играли като деца или просто ми е харесал снимката от профила. Какво, като присъстваме в списъците си с приятели?! Голямата бройка е доказателство за какво – известност? Айде, глупости.. Като иска някой да ме целува – да дойде да ме целуне! Или да ме прегърне! Или да ме заведе на Малдивите, а не само да ми показва виртуални разходки по островите. Ферма? ‘Ма, няма проблеми, бе! Покани ме на твоята – ти че копаш, я че ти пеем, да ти спори труда! Аре!

Deviantart – с тия пичове сме като в лош брак – напускам ги три пъти и все се връщам. Уви, не съм чак такъв творец, че да имам какво да покажа. Ще изтрия всичко, като ще си оставя профила активен, дотолкова, доколкото там има няколко ценни човека, които следя, а другаде не се подвизават. Да не говорим, че пак са си осрали политиките и са праснали някакъв кретенски auto-resize – щеш-не щеш! Хубаво, де, ама ако гледната ми точка е 200×900 пиксела, как ще разберат хората, бе, тъпанари!? Какво, ще ми разчекнете “нещото” до 900×900, да не ви се преебе подредбата на сайта ли? И това беше чудесна идея, ама се взеха много насериозно и се напълни с всякаква паплач.

Twitter – това ще го оставя, не ми пречи много, не отнема много време. Аз следя едва 50-60 човека с ДДС, (всъщност, половината са разни сайтове, софтуерни разработчици и други, дето пишат по-рядко), с тенденцията да си спестя данъка. Не доумявам обаче, как има хора, следящи по 3000 човека! Пичове, номера е вас да ви следят много хора, не вие да добавите всичките потребители на Интернет.

Photo.net – чудесен сайт, даже си плащам за него, но проблемът ми с творчеството си седи – безмислено ми се струва да плащам за нещо, което не ползвам. Да не говорим, че колкото и да се опитват да държат някакво по-прилично от Deviantart ниво, и там се изсипаха всички, дето са пипнали фотоапарат.

На първо четене – това е. Не е много като бройка, обаче отнема толкова много време, да не говорим за какви глупости, че чак ми се драйфа от собствената ми глупост. Достатъчно ми беше, пресоциализирах се!

С нетърпение чакам да се появи Pixelpost v2.0, за да си направя галерията, която ще е единственото място, на което ще показвам снимките си – хубави-лоши – мои са си. Толкова мога. Малко, но от сърце! Искате да ми пишете? Ползвайте формата за контакти. Искате да ми се обадите по телефона? Ползвайте формата за контакти.

Навън кипи живот, хора! Хубав или не, истински е! Нито виртуалните бири са по-вкусни от истинските, нито виртуалните целувки по-топли от истинските, нито виртуалните приятели са по-добри от инстинските ви. Дори да са повече!

През 1995 г. той е арестуван, защото нахлул в хотел “Рила” в курорта и стрелял безразборно с автомат “Калашников”.

Месец по-късно Галев и хората му участват в престрелка с Косьо Самоковеца и неговата свита в кръчма в Бели Искър. Ранени са трима невинни.

на 31 декември 1995 г. Галев е в центъра на зрелищен масов побой в дискотека в Монтана.

Две седмици след това нахлува в бар в Перник и стреля с автомат в тавана и витрините зад тезгяха на бармана.

През юни 1999 г. отново нахлува в злополучния хотел “Рила” и потрошава бара. Полицията го задържа за кратко и го пуска.

През август 2001 г. МВР съобщава за отвличане, извършено от Галев и хората му.

През февруари 2009 г. неизвестни стрелят по автомобила на Галев и брат му между Боровец и село Бели Искър.

Преди месец пък Галев пребил свой съдружник в собствения им ресторант в к.к. Боровец.

Това са необходимите качества, за да бъдеш общински съветник в България. Освен тези “геройства”, желателно е да възпитаваш и сина си подобаващо – да не плаща по лифтовете, да ти се обажда винаги, когато все пак някой го накара за това, а ти – като един съвестен баща – да пребиеш няколко човека, позволили си тази наглост.

Не знам кой точно е този тъпанар Юри Галев и, честно казано, много слабо ме вълнува. Интересува ме, обаче, защо човек като него, не само не е в затвора задълго, а е и общински съветник?! Защо полицията не е реагирала, като е “видяла кои са побойниците”? Изобщо, къде, по дяволите, живеем?!

Цитатът е от статия във Vesti.bg.

Razer е относително млада фирма, чиито продукти са насочени основно към геймърите. “For Gamers. By Gamers™.”
Мишки, клавиатури, слушалки, подложки за мишки, вече и настолни тонколони. Общо взето, това е, което предлагат, като личните ми наблюдения са, че в голяма степен, от фирмата държат на агресивните форми и дизайн в по-голяма степен, отколкото във функционалността на продуктите си, макар, че спецификациите на повечето звучат умопомрачаващо!

Всъщност, няма да е коректно да поставям под общ знаменател всички продукти на Razеr, ще се огранича до два от въпросните, на които станах притежател. Доколко “горд” такъв, ще оставя да прецените сами.

Razer Megalodon
Големи, масивни, обгръщащи изцяло ухото, за да потънете максимално в звука слушалки. Купих ги в момент, в който компютъра ми бе в почти насипно състояние и нямах възможност да инсталирам тогавашните ми колони (уникалните Logitech Z5500). Въпреки всичко, в същия онзи момент, машина ми бе и място за работа, и място за забавление, и място за връзка със света. Без звук просто не си беше работа. Слушалките Razer Megalodon имат собствена звукова карта, някъде “по средата на кабела”, като единственото, което трябва да направите, за да ги накарате да работят, е да ги включите в кой да е USB порт. Супер, нали?

Малко преди да купя слушалките, си обнових компютъра, като в един момент седях срещу един чудесен i7-звяр, на който, ако не инсталирам 64-битова ОС, просто ще е разхищение. До ден-днешен съм на това мнение и, всъщност, там е ключовия момент. В един момент се оказа, че трябва да избирам между това, да нямам проблем с някакви си слушалки, били те и 300-левови (!!) и това, да нямам спад в производителността. Иначе казано, както разбрах в последствие, 64-битова ОС е трудно или – направо – несъвместима с иначе красивите слушалки.

Връщам се малко назад, защото, за съжаление, нещата не опират до простичката констатация “не работи”, а са предхождани от доста време четене, нервиране, ядосване, разглобяване на компютри, инсталиране на други ОС, създаване на нови дялове, четене, четене, четене… За да може човек да си купува слушалки за 300 лева, трябва да има пари. Ако въпросния човек си губи времето в четене на безполезна информация, подадена от самия производител, той няма да има време да работи, следователно – няма пари. Това е един малко дразнещ факт.

Та, отварям плика, в който беше кутията с така желаните от мен Razer Megalodon, за да видя въпросната – красота! Няма да крия, че Razer определено имат добро око и вероятно само кутията струва 50 лева. Снимки нямам, за да покажа, но всичко беше много елегантно. Картонена кутия, в нея – голяма, масивна, подсилена и облечена с плат друга кутия. Вътре – красиви, наистина удобни слушалки. Слагам ги с трепет на ушите си, включвам USB-то и включвам една от инсталираните игри, в случая – Batman Arkham Asylum. Трябва да кажа, че игрите ми са оригинални, инсталират си самички всякакви обновления (Steam) и, общо взето, не би трябвало да имам проблем, в следствие на некадърен crack (случва се – я с графика, я със звук).

Нещо много важно, което пропуснах да отбележа – Razer Megalodon, освен, че имат собствена звукова карта, поддържат както двуканален звук (2.1), така и седемканален такъв (7.1). Емулиран, разбира се, но – поне по описание – по чудесна, добре и реалистично предаваща звука технология. Batman също поддържа седемканален звук.

Включвам слушалките, включвам играта и… всичко започна. Първо ми причерня, после се притесних, че нещо е счупено, след това започнах да си играя с хилядите опции на звука и в Windows, и в играта (там не са много). Защо? Защото, уважаеми, 300-левовия headset, направен за геймъри, от геймъри, звучеше така, все едно съм си заврял слушалките в метална кофа. Тук не става въпрос за пространствен звук, което би било нормално – тук говорим за едно кънтене, един абсолютно кух и плосък звук, какъвто не дават и 20-левовите слушалки, дето ги продават навсякъде. Веднага избирам слушалките да работят в стерео-режим – всичко заспа. Хубав, плътен звук! Все едно съм в играта. Цък! – 7.1 – йок! Върна се кухото дрънчене.

Добре, спокойно. Пускам друга игра – Modern Warfware II – тя поддържа 2.1, 4.1 и 5.1, но според производителя, при наличието на 5.1., не би трябвало да имаме проблем, ако ползваме слушалките в режим 7.1. Положението беше малко много по-зле, отколкото при Batman.

Започнах да се отчайвам. Реших да пусна Skype, за да питам тоя-оня, ако случайно има идея, какво би могло да причинява този проблем. (Цялата тази сага се развива някъде през началото на септември, което значи, че съм един от първите, поне в България, притежатели на слушалките, т.е. – към момента нямаше особено много информация в Мрежата.) Нямаше никой, който да ми помогне и аз, почти на ръба да хвърля слушалките през петия етаж, реших да се разсея малко, като убия двама-трима терористи, било то и с двуканален звук – пак казвам, че с него няма проблем и удоволствието е голямо, дори тогава!

Ако не бях достатъчно пъргав, щях да съм оглушал някъде след около час игра. Както се целех в главата на един хубавец, с идеята да я отнеса в съседната карта на играта, слушалките – онези, 300-левовите – започнаха да пищят по начин, по който дори дъщеря ми не може, а тя е много гласовита. Свалих ги и започнах изумено да гледам в тях, струваше ми се, че умират. Пищенето се чуваше така, че очаквах мембраните да изскочат. В един момент премина в зверско пукане, после попищя още малко, и накрая, в агонията си, слушалките се опитаха да възпроизведат звук от играта и след 3 секунди млъкнаха. Не завинаги, но нищо, освен рестартиране на компютъра, не успя да ги върне към звучния им живот. Понеже и така съм доста подробен, ще ви спестя всичко от горе-написаното, което ми се случваше през следващите няколко месеца, до ден-днешен, на около 1 до 3 часа. Единствения “плюс” е, че в един момент се усетих, че вадене и повторно включване на USB-то оправя проблема, макар и не във всички приложения.

Един хубав ден, може би месец, след като всичко започна, Bloody ми изпрати сайт, на който видях новия firmware. О, Боже! Време беше! След кратка, но малоумна инсталация, моят Razer Megalodon, бе на път да ми се реваншира за всичкото ходене по мъките. Или поне така си мислех.

Освен, че нямаше абсолютно никаква промяна в нищо от това, което описах, новия firmware тотално осра положението и с микрофона. Който, до този момент, работеше, колкото и да е странно. Щях да оглуша поне четири човека, с който си говорехме в Skype. Всъщност, аз нищо не чувах, разбира се, но те, след като ме напсуваха звучно, просто ми затвориха. Бях доста озадачен. Също така, оказа се, че бутончето Mute все едно липса. Имам предвид, че веднъж, докато водех разговор по Skype, се наложи да говоря и по мобилния си телефон. Свалих слушалките на врата си, натиснах Mute, а после се оказа, че разговорът ми е бил конферентен – с жена ми, както и с човека, с който говорех на Skype. С тази разлика, че ние с жена ми не знаехме.

И до днес, през два-три дни, сядам и започвам да се ровя из Мрежата, ако някой е намерил решение, ако от Razer най-после са намерили решение, но, уви, към днешна дата, няма нищо.

За да не оставям погрешно впечатление и да не смятате, че се оплаквам от дефектни слушалки – не, няма такова нещо. Слушалките работят чудесно на 32-битови ОС, макар, че и досега нямам възможност да ги пробвам с игра на такава ОС. Но, микрофонът работи, звукът е хубав и плътен, поне в двуканален режим, няма audio cut-off, няма пукане, няма пищене, пращене и прочее шумове. Всъщност, оказа се, че доста хора имат точно този проблем, при точно такава конфигурация – Razer Megalodon + 64-битова ОС. От Razer казват, че не спят ни ден, ни нощ и работят по проблема, барабар с инженерите на Майкрософт, но понеже не вярвам, че всички тия пичове са толкова некадърни, просто мисля, че са отсвирили положението.

В крайна сметка, Megalodon спи зимен съм в кутията си, а аз отново слушам и говоря през старичкия ми, но работещ Creative Fatal1ty headset.

Макар, че има много места, на които хората се оплакват и търсят съвет, попаднах на този блог, в който има доста коментари, но и полезна информация. Поне досега, това ми гарантира изцяло, че не съм аз идиот. Razer Megalodon and 64 bit Windows 7

Razer Mako
Най-голямата глупост, която можех да направя, след гореизложените проблеми, бе да си купя друг продукт на Razer. Особено, когато става въпрос за настолни колони, при положение, че както писах по-горе, преди тях имах Z5500. Както и да е, грешката е направена и в момента на бюрото ми седят две, иначе много сладки, приличащи на гъби, произведени по някакви супер-съвременни и най-нови технологии на THX колони. Всъщност, колоните, доколкото разбирам, просто са брандирани от Razer, затова нека не ги съдим много сурово.

За радост, положението с колоните далеч не е толкова драматично, колкото със слушалките. И въпреки това, настолни тонколони за $300, не би трябвало да имат проблем. Според мен.

Комбинацията е следната: Windows 7 + Creative X-Fi Extreme Music + всичко up2date
Резултатът е следния: в определени моменти, за моя радост (да, вече се радвам на такива неща!) – редки – колоните, подобно на слушалките, започват да пищят, пукат, тракат, докато не замлъкнат и не рестартирам компютъра. Информация за това не намирам. Решение – също. Даже, понеже съм пич и не искам да “храня” само Razer, отчасти допускам, че може би има някакъв проблем с driver-ите за звуковата карта. Макар, че с други колони, подобни проблеми не е имало никога.

И за да не бъда съвсем негативен, трябва да призная, че когато Razer Mako работят – те го правят добре! Технологията им на отразен звук, дава чист, плътен и обемен такъв, без значение, дали сте в единия край на стаята или в другия – чувате едно и също. Басът е такъв, че дори и наполовина намален, ако усилите колоните централно, може да си имате сериозни проблеми със съседите. Хубавото е, че не е дразнещ, а хубав и плътен. Не чувате някакъв силен тътен, а наистина качествен бас.

Това е моята сага с Razer. Истината е, че дори всичко да заработи нормално някога, аз не бих си купил друг техен продукт при никое положение. Да не говорим, че клавиатурите им са ужасни, особено на фона на G15 и G19. Но това е лично мнение, разбира се.

За да обобщя безкрайните си писания, ще повторя, че основно Razer Megalodon, има проблеми само и единствено с 64-битови Операционни Системи, при това – говорим за тези на Microsoft. Четох, че хора с Mac нямат оплаквания, хора с 32-битови Windows инсталации – също. Но аз приемам нещата лично, защото платих наистина много пари, а насреща получавам само отсвирване. От друга страна, намаляването на производителността, връщайки се към 32-битова ОС, просто не е решение за мен.

Трява да отбележа, че заради умората и снега, който трупа обилно, нямах сили да се разхождам и да чакам “нормално” такси. Честно казано, не вярвах, че ще се кача на “ненормално” такова, при положение, че като цяло съм внимателен в това отношение. Уви, попаднах на въпросния “Opel”, който работи за фирма “ОК-Автотранс” ЕООД. Точно след 10 метра видях и името на фирмата, което очевидно пунтира друга голяма фирма, с далеч по-ниски цени и далеч по-качествени коли (поне напоследък), и цените, на които вози, а те са:

• Нач. такса: 0.60 лв.
• T2 цена КМ: 1.89 лв. (това ще да е “Тарифа 2″, т.е. – нощната)
• Платени КМ: 7.725 КМ
• Цена престой: 0.90 лв (това е на минута!)

В крайна сметка, крайната сума, която ми коства да се возя в смрадлив автомобил пред полуразпад, беше 17.40 лв.

Вероятно ще ми е трудно да обясня, защо не слезнах на третия метър, защото видях лепенките преди това. Предполагам, защото рязко ми кипна и ми се искаше да видя наглостта на шофьора. В интерес на истината, през цялото време, докато се возехме по заснежените софийски улици, се опитвах да се успокоя вътрешно и да не му резна два шамара, а да се разберем човешки.

В момента, в който паркира, директно го попитах:

- Извинявайте, но какви са тия цени като за чужденци (не, че е редно последните да бъдат товарени с нереални цени, но такава е лошата практика).

- Но това не са цени за чужденци, ето – пише си.

- Виждам, казвам, но това не е реалната цена. Ако смятате, че понеже ме видяхте пред пиано-бар, това значи, че съм мъртво пиян и се чудя къде да си похарча останалите 300 лева, много сте се объркали. Вие возите на газ, нали? И колата ви е на поне 10 години, нали?

- Ами да – започна да ми повишава тон – на газ съм, много ясно. Ама се чудя, защо всяка вечер някой ми обяснява, че му е скъпо и не ще да плаща. Аз съм преценил, че услугата ми струва 2 лева на час и това е.

- Аз ще ви платя, казвам, ето – 10 лева. Доста повече от това, което реално струва услугата ви.

- Но аз ще ви дам бележка, имам и стикер – на! Ако искате, ще викна и полиция.

Това с полицията го предложих аз, всъщност, но бързо размислих, защото – уви – от една страна тоя беше прав, от друга страна, в близо 4 сутринта, определено не ми се занимава с полицаи.

Въпросът е, след цялата наглост и помия, която таксиметровите шофьори изляха преди време с един митинг, спекулирайки и възползвайки се от смъртта на техен колега, какво точно може да се направи. Да се оплаквам – няма смисъл. Няма на кого, а дори да има – няма кой да ме чуе. Но това не мисля, че е редно да продължава. Включително ме издразни наглостта му, макар и без да ми повишава тон вече: попитах го, какво щеше да вземе той, ако бях слезнал след 10 метра и бях взел друго, “нормално” такси. Призна, че няма да вземе нищо, но тъпо и упорито си искаше парите. Които – факт – по бележка бяха толкова, но ми е любопитно, ако бях два пъти по-едър, три пъти по-пийнал и пет пъти по-голям непукист, та в тоя ред на мисли му набия шамарите, щеше ли да си струва седемнадесетте лева?! Между другото, от него беше репликата “струва ли си за 20 лева да се бием”. Всъщност, щях да го набия без пари, но това е друга тема.

Не трябва нещата да се решават с бой, това е ясно. Обаче, питам аз, кой точно ще вземе да се замисли, че “бакшишите”, не стига, че са нагли, не стига, че голяма част от тях извършват пладнешки обири, че и накрая ще ми говорят за “пазар” и “икономика” . Та, кой точно ще вземе най-накрая да реши и да сложи някакъв таван на тарифите, който да бъде реалистичен и да се променя реалистично, а не да ми слагат самосиндикално лепенки и да ми се крият зад тях. Не може всички да карат на газ, но да ми правят митинги и да блокират столицата за цели дни, понеже се качила цената на бензина – какво точно ги бърка тях това? По-интересното е, че после скача и газта и следват нови претенции. А на кое отгоре?!

Не знам… може би просто исках да напиша нещо тук. Може би просто се възмущавам по пенсионерски, макар и да знам, че резултатът ще е “глас в пустиня”. Но със сигурност знам, че сами си правим всичко – обират ни напълно законово, при това – не само претенциозните бакшиши. Всеки гледа собствения си кеф, най-вече големия процент политици, от които се очаква да коментират и приемат адекватни закони, а след това да наложат и адекватни действия срещу нарушителите им.

Историята накратко: С новата играчка получих и съответната нова SIM-карта, понеже друг начин няма. Не ми предоставиха възможност да си избера номер, макар и да не държа да е чак “златен” такъв. “Абе, има вариант, ама трябва да мине малко време, после пиша една молба и го сменяме.” Това е история на около седмица. Всичко хубаво, джаджата работи, радва окото ми, чопли съвестта ми, даже върши и работа, но това до момента, в който нямах пропуснато обаждане от скрит номер. Нормално – нямаше как да върна обаждане. Но не се и наложи, защото много скоро получих друго обаждане – “Стела може ли да се обади?”. Не, разбира се, защото Стела не я познавам. “Набрали са грешно”, помислих си. Уви, след няколко подобни разговора, реших да попитам коя, аджеба, е Стела. Жената остреща се оказа много любезна и ми сподели, че става въпрос за човек, който има финансови задължения, които е хубаво да погаси. Проверих и се оказа, че въпросната Стела от Русе, наистина дължи парички – не много, но ги дължи. Кому, откога – не знам, а и не ме интересува. Дамата, с която разговарях прояви разбиране и обеща, че ще се постарае да не ме притесняват повече, но имам чувството, че Стелчето не я търсят само от едно място. Освен всичко, малко ми е неприятно да получавам обаждания в неудобни за мен моменти, (а като не знам колко е спешно – вдигам в 99% от случаите), както и да се чувствам така, все едно крия Стела, длъжницата.

Звъннах в Глобул и, сега малко съжалявам, се поскарах на момичето, което отговори. В крайна сметка, не тя ги мисли правилата. Макар и да реагирах резонно, в известна степен – не може преди седмица да трябва да чакам, после да пиша молба, а сега “ви препоръчвам да си напишете една молба, да заплатите 12 лева и да получите нов номер веднага”. Трябва да е ясно, че не съм за дванадесетте левчета, които са нищичко на фона на крайната цена, която платих преди седмица. Нещата са принципни, според мен. Смятам, че е абсолютно недопустимо да се дава номер, който е бил притежание на друг човек. Макар и хората, търсещи Стела да са прави, в моите очи това е абсолютен тормоз, за който виновни са в Глобул. Няма да търся връзки, а ще се опитам по каналния ред да разбера причината за това безумие, както и да разбера, как точно смятат да ме обезщетят? Сигурно ще излезе така, че спекулирам, но в крайна сметка, това е вмешателство в личния ми живот, допуснато от трети лица, които дори е редно сами да предложат някакво обезщетение. Най-малкото трябва да ми предложат нов номер на секундата! Аз печалбар не съм и не бих се занимавал да изкарвам пари покрай този случай, но заядат ли се, вероятно ще се замисля за адвокат.

В случая визирам конкретно магазините за дрехи и още по-конкретно – тези, в които се продават и панталони. Масово виждам по витрините намаление на “дънки”. Всъщност, думата не е никак нова, още по-лошото е, че е и твърде масова. Преди време, спомням си, влезнах в един магазин, в който продаваха “дънки”. Питам ги – “А джинси да имате?” – което си беше чиста проба заяждане от моя страна. Какво бе моето учудване, когато продавачката ми каза – “Ама, разбира се! Заповядайте!”. Тръгнах към нея, с очакването да видя наистина “дънки”, смятайки, че мацката знае “и другата дума”. Да, но когато се спряхме, пред мен имаше само и единствено различни вариации на кадифени панталони. Тънки, дебели, различни цветове, но не виждах джинси. Не и докато девойката не ми предложи любезно – “Ами, заповядайте, изберете си!”. “Но аз питам за джинси” – обяснявам с подходящото изумено изражение. “Е, това са де”, бута ми кадифен панталон в ръцете и ми се усмихва с дежурната си усмивка. Беше ми по-скоро лигаво и се разсмях. След това, обясних, че в никакъв случай не искам да я обидя, но тя ми връчва кадифен панталон. А джинсите са при “дънките”. И, в крайна сметка, такова нещо като “дънки” няма! Дори, джинсите са “панталон от джинсов плат”, ако трябва да бъдем съвсем точни. Искам да видя някой, който влиза в магазин в Щатите, примерно и любезно помоли “Can I get a pair of donkey*?”. Сигурен съм, че няма да получи това, което търси..

И накратко, след цялото това писание по една, иначе доста банална и никаква тема:

Няма дума “дънки”. Възможно най-правилно е “дънките” да се наричат “джинси”. И “джинсите” НЕ са кадифен панталон.

* – единствената дума на английски, за която се сещам и хем е правилна, хем е подобна като звучене на “дънки”.

Аз мисля, че народният представител трябва да взима над 1500 евро пенсия. Това заяви в Пазарджик депутатът от БСП Костадин Кобаков, предаде БНР, цитирано от News.bg.

Източник: dir.bg

Не мога да проумея, защо все още допускаме подобни дебили да се изказват по подобен нагъл начин?!