Обичам да виждам как последния трамвай бавничко се поклаща към депото. През деня не бих чул песните на птичките, но нощем успявам. Обичам да излизам на терасата, да погледна натам, където знам, че е Витоша и да се наслаждавам на чуруликането им. Поне за малко.

Обичам часовника ми да показва само малки числа. Обичам да успявам да си подредя мислите, да се отпусна и да не бързам за никъде. Да се почувствам спокоен. Поне за малко.

Обичам нощта, защото тогава мога спокойно да се разхождам на местата, на които си играех като малък, без никой да ме пита, защо очите ми са влажни. Обичам да си спомням хубавите моменти от миналите години и да забравя, че отдавна не съм дете. Поне за малко.

Обичам нощта през пролетта, когато дърветата се разлистват и въздухът мирише на озон.

Обичам нощта през лятото, когато е топло, но не е горещо.

Обичам нощта през есента, когато листата са покрили алеята пред нас и аз ги събирам или просто рия с крака в тях.

Обичам нощта през зимата, когато блещукащия сняг е натрупал, но в него няма следи. Освен моите.

Преди малко, докато си търсих музика, забелязах, че има и добавка за WordPress. Общо взето, ще използвам тази публикация, освен да ви запозная с Grooveshark, да тествам гореспоменатата.

В Grooveshark можете да се регистрирате безплатно, с известни ограничения във функционалноста, както и да си платите, ако искате да ползвате пълната такава.

С радост ще отбележа, че в екипа от около 40 човека, видях и българско участие – Никола Арабаджиев.

Можете да посетите сайта на Grooveshark, както и да научите повече за тази услуга тук: http://help.grooveshark.com/

Ползвайте TinySong – бързо и безплатно търсене на конкретна песен, с възможност да я споделите с приятелите си чрез социални мрежи или ел. поща.

Свалете добавката за WordPress от тук (директно сваляне на файла).

И както сигурно сте разбрали, рок-легендата Рони Джеймс Дио почина вчера рано сутринта. Един човек, раздаващ се до последно на феновете си, един уникален глас, изпял някои от вечните рок-хитове. Човек, на когото днес са благодарни за това, което са, хора като Ларс Улрих (Metallica), Шон Дроувър (Megadeth), Роб Халфорд (Judas Priest) и, убеден съм, много други легендарни изпълнители.

Доста банално, може би, но песента, с която искам да проверя, дали добавката на Grooveshark работи добре, е изпята именно от този титан на рок-музиката.

Почивай в мир, Рони Джеймс Дио!

Статистика за цената на различните кисели млека не съм правил, но според производителя и маслеността им, от това, което съм виждал, въпросната варира между 60 и 90 стотинки за кофичка.

За направата на един литър айрян отива една кофичка кисело мляко плюс вода, докато напълним каната, е повече от достатъчна. Сигурен съм, че много заведения предпочитат малко по-различни съотношения, например: 2:1 вода:кисело мляко.

Нека приемем, че един литър айрян струва 1 лев – най-скъпото кисело мляко и за десетина стотинки вода. Сега да приемем, че надценката в кое да е средно-статистическо заведение е 100%, което е огромна надценка, дори за евтин продукт (както се сещате, най-много се печели от евтините продукти – кафе, вода, сокчета, чайчета и т.н.) – при тази схема, литър айрян трябва да струва два лева за литър.

Преди няколко дни обядвахме в пицарията в “Арена – Запад” – мисля, че е “Виктория”. Там обичам да хапвам “морска” пица, защото я правят вкусно, макар и да е малко по-скъпа от повечето подобни по други пицарии. Поръчах и кана айрян – един литър. Стана ми много странно, когато видях, че цената на литър от въпросната семпла течност струва четири (4) лева. Разбира се, платих ги – не съм гледал цените в менюто, проблемът си е мой. Днес вечеряхме с приятели в подобна пицария – далеч не в “молоподобната “Арена – Запад”" – “Дон Вито”, намираща се в локалното платно на бул. “Цар Борис III”, малко преди Красно Село, в посока Княжево. По време на вечерята споделих за, според мен, доста скъпия айрян във “Виктория”. Представете си погледа ми, когато в “Дон Вито” платихме 5.50лв за литър айрян!

Ясно ми е, че “проблемът си е мой – да съм гледал”, но тук не става въпрос за това, а по-скоро за друго: откъде на къде и на кое отгоре, един никакъв айрян ще струва пет лева и петдесет стотинки за литър?! Двата продукта, от които се прави, са достатъчно евтини и дори при 100% надценка, сумата не би трябвало да е повече от 2 лева за литър.

Първо, силно се съмнявам, че киселото мляко е от най-скъпото. Второ, още по-силно се съмнявам, че водата е минерална – нещо, което би могло да мине за “извинение” за “малко” по-високата цена на крайния продукт. Пак не прави 5.50лв/литър…

Решил съм да си записвам цените и да си водя статистика за цената (и качеството) на айряна в различните заведения. Ако искате, споделете и вашите наблюдения. Струва ми се, че различните съдържатели на заведения, няма да е лошо, ако вземат да помислят малко – конкретно за айряна. Колкото и смешно и банално, може би, да звучи, това е една масово-консумирана напитка и, честно казано, не виждам причина да пълним гушите на тоя и оня и да плащаме с 400-500% надценка за нещо, което, реално, струва жълти стотинки.

Сигурен съм, че ако повече хора бойкотират айряна за 4-5 лв/литър, цената на въпросния ще падне и ще се приближи повече до разумната и нормална такава.

Искам да уточня, че в случая говоря за заведения в София. Общо взето, такива, които са в категорията “среден клас квартални пицарии” – никакви луксозни изгъзици, в които всичко е с ненормална надценка (и вероятно рядко някой изтупан господин ще си поръча айрян).

Според Wikipedia, Ксения се занимава с рисуване с пясък от около година, след като я е застигнала глобалната финансова криза. Приятно гледане!

Редакция: Не е Симоновна, а Симонова, my bad.

Този филм дори за промиване на мозъци не става. Започвам да си мисля, че Камерън е решил да бутне едно рамо на бившата, като се е отказал от наградите, само и само да спечели повече статуетки тя. Че и за режисура! Къде бяха фабулата, историята, смисъла, интригата..? Рядко скучен филм. Разбира се, допускам, че е имало някакъв невероятен сюжет, някаква дълбока и докосваща сърцето история, но аз съм твърде тъп за да ги прозра.

Ако един хирург, примерно, зареже жена си и детето, то той е кариерист. Но когато това е войник, положението е друго! Той е герой!

Имало книга – чудесно! Сигурен съм, че няма да я прочета. Това, че е по записки, по-скоро може да е интересно от чисто документална гледна точка. Обаче конкретно филмът “The Hurt Locker”, за мен беше една абсолютна издънка и загуба на близо два часа. Все ми е тая, колко награди и за какво е взел, яд ме е за времето, което му отделих. И за това, че очевидно всичко е въпрос на пари и строго-субективно. Визирам хората, които са номинирали и награждавали филмите.

Събуждам се и преди да си направя кафе, вече имам получени 3 покани за прегръдка, 5 за целувка, 2 за концерти в Щатите, 17 покани, да си издоя кравата, 20 да пречукам някой от вражеската мафия; паралелно с това, бивам канен на всякакви събития, както и помолен да се присъединя към поредната малоумна кауза, която някой смята, че с група във Facebook ще постигне. За всеки игнориран “апликейшън”, някой вече е измислил други пет! Като “дете на 21 век”, всички тези неща ги следя не само на компютъра си, ами и на телефона си – включително имам включен push, да не би да изпусна нещо от изключителна важност! Не само е времеемко, а е малоумно! Тотално изтъпях(ме)!

Четири мейла, в два от които се копират едни и същи писма. Два мобилни телефона плюс iPhone, за които, времето, което съм отделил да ги включвам и изключвам, се равнява на дълъг и съвсем аналогов запой с приятели в кръчмата. О, чакай! Не мога да пия с приятелите си – те са във Facebook! “И така се появил битовия алкохолизъм…”

Обмислях да направя едно “масово самоубийство” с помощта на SuicideMachine, ама на пичовете им се се е попретоварил сървъра. Или поне така пише, макар и да имам съмнения, че адвокатите на Facebook са ги подкарали и нещо ги е дострашало. Е, нищо, ще карам “на ръка”. Не много бавно, но методично, ще започна да трия всичките си профили по псевдо-социални мрежи, в които се оказва, че имаш 25 000 приятели или последователи, но на практика, никой не те знае, не те познава и, ако ще да те блъсне ТИР, той няма и да разбере. Освен, разбира се, ако някой не напише във Facebook…

Е, писна ми!

MySpace – добра идея, всъщност – “оригинала”, но се срина. Ползва се по-скоро от музиканти, продуценти и полека-лека се превърна в сайт, съдържащ фен-страничките на тоя-оня. Аз кяр от тая работа нямам. Той ще е първи.

Facebook – единственото хубаво нещо на най-голямата и най-скапана социална мрежа е, че, в крайна сметка, успях да намеря хора, с които не се бях виждал от много години, но и това няма много файда. Вече е прието за достатъчно да натиснеш “Add as friend” и, някакси, този човек ти е “приятел”. Как, пък, един не каза “Здрасти”, без значение, дали сме си играли като деца или просто ми е харесал снимката от профила. Какво, като присъстваме в списъците си с приятели?! Голямата бройка е доказателство за какво – известност? Айде, глупости.. Като иска някой да ме целува – да дойде да ме целуне! Или да ме прегърне! Или да ме заведе на Малдивите, а не само да ми показва виртуални разходки по островите. Ферма? ‘Ма, няма проблеми, бе! Покани ме на твоята – ти че копаш, я че ти пеем, да ти спори труда! Аре!

Deviantart – с тия пичове сме като в лош брак – напускам ги три пъти и все се връщам. Уви, не съм чак такъв творец, че да имам какво да покажа. Ще изтрия всичко, като ще си оставя профила активен, дотолкова, доколкото там има няколко ценни човека, които следя, а другаде не се подвизават. Да не говорим, че пак са си осрали политиките и са праснали някакъв кретенски auto-resize – щеш-не щеш! Хубаво, де, ама ако гледната ми точка е 200×900 пиксела, как ще разберат хората, бе, тъпанари!? Какво, ще ми разчекнете “нещото” до 900×900, да не ви се преебе подредбата на сайта ли? И това беше чудесна идея, ама се взеха много насериозно и се напълни с всякаква паплач.

Twitter – това ще го оставя, не ми пречи много, не отнема много време. Аз следя едва 50-60 човека с ДДС, (всъщност, половината са разни сайтове, софтуерни разработчици и други, дето пишат по-рядко), с тенденцията да си спестя данъка. Не доумявам обаче, как има хора, следящи по 3000 човека! Пичове, номера е вас да ви следят много хора, не вие да добавите всичките потребители на Интернет.

Photo.net – чудесен сайт, даже си плащам за него, но проблемът ми с творчеството си седи – безмислено ми се струва да плащам за нещо, което не ползвам. Да не говорим, че колкото и да се опитват да държат някакво по-прилично от Deviantart ниво, и там се изсипаха всички, дето са пипнали фотоапарат.

На първо четене – това е. Не е много като бройка, обаче отнема толкова много време, да не говорим за какви глупости, че чак ми се драйфа от собствената ми глупост. Достатъчно ми беше, пресоциализирах се!

С нетърпение чакам да се появи Pixelpost v2.0, за да си направя галерията, която ще е единственото място, на което ще показвам снимките си – хубави-лоши – мои са си. Толкова мога. Малко, но от сърце! Искате да ми пишете? Ползвайте формата за контакти. Искате да ми се обадите по телефона? Ползвайте формата за контакти.

Навън кипи живот, хора! Хубав или не, истински е! Нито виртуалните бири са по-вкусни от истинските, нито виртуалните целувки по-топли от истинските, нито виртуалните приятели са по-добри от инстинските ви. Дори да са повече!

Всичко стана доста спонтанно – имахме гости, млада двойка, които от месец насам, ползват електронните цигари. Реших да си дръпна и да видя как е, като я пуснах след близо час и нещо. Толкова ми допадна, че се юрнах в неделя вечер, да си купувам една такава и за мен. Трябва да призная, че аз – относително страстен пушач, чиито цигари варират между кутия и две на ден – от вчера на обяд, съм запалил точно 3 цигари. Първите две – вчера, като ги загасих точно до второто дръпване, а третата – днес сутинта с кафето. Причината не е толкова до навика, колкото до това, че нещо не се оправям добре с новата си електронна придобивка и ми беше съвсем слаба, макар течността с по-голямо съдържание на никотин. Както и да е, успях да си дръпна 3-4 пъти, не повече, след това изгасих. От това, което написах до този момент, предполагам, че е станало ясно, че по-скоро ми харесва идеята за електронна цигара като заместител на истинските такива. Или дори начин за отказване от пушенето изобщо, ако това е цел.

Сега ще си позволя, на база краткия ми личен опит, да опиша плюсовете и минусите както на електронните цигари, така и на истинските.

Електронна цигара

+ почти безвредна, както за вас, така и за околните

+ не кашляте, не се давите, не се тровите

+ не ви болят очите, от влизащия в тях дим

+ всъщност, изобщо няма дим, а при ароматизираните течности, парата е приятна дори за околните

+ не се вмирисвате вие, нито дрехите ви, ръцете ви, дъха ви, помещението и т.н.

+ нямате нужда от запалка, можете да си пушите навън спокойно, дори когато е ветровито

+ пушите си абсолютно навсякъде, без това да бъде проблем за когото и да било – в леглото, в киното, в болницата, в помещението за непушачи и т.н.

+ можете да пушите толкова, колкото желаете, без да се притеснявате, че ще изгасите половин или почти цяла цигара, особено, ако бързате

+ de facto – не бързайте, просто си пушете, когато имате желание за това, където и да сте

+ няма опасност да се подпалите в леглото, ако случайно заспите с цигарата в ръка

+ няма да събирате разпиляната пепел из цялата къща, не миете пепелници, не ви се налага и да ги изхвърляте през “два фаса време” или, пък, да си правите “пирамиди от фасове”

+ можете да си приберете цигарата в джоба

+ много зависи от модела и маниера ви на пушене, но най-вероятно, електронната цигара ще ви спести МНОГО пари

+ нямате проблем с “нямам цигари в 3 през нощта”, просто трябва да имате заредена батерия и достатъчно течност, а последната си я купувате средно веднъж месечно

***

- цигарата не е особено подходяща да бъде задържана само с устни, както много пушачи правят – дори и да вземете по-малък размер, тя е твърда, а и по-тежка

- не можете да я “намачкате”, което също е чест маниер при много пушачи – за “лигавене” – въпрос не може да става, макар, че това вече си е гадно и грозно по принцип

- няма го “пичовския” маниер при паленето и

- в повечето случаи, все едно сте налапали химикалка

- изисква се подготовка, макар и кратка

- ако ви свършат филтрите или течността, особено в почивен ден или през нощта, просто няма откъде да си набавите други бързо; ако ви свърши батерията, а нямате друга, дори да имате ток – ще чакате час-два, докато се зареди

- (следващото може би зависи до модел или бройка) чува се едно свистене при дърпане, което е доста по-силно от свистенето на обикновена цигара – все едно продухвате през тясна дупчица – това може да е дразно за някои хора, за други – не

- значително по-дълга е от обикновените цигари (но има и къси модели), като дразненето от този факт, също е субективен – свиква се бързо

Обикновена цигара

+ носи някакво удоволствие, като често пъти то е рядко, а голям процент от цигарите се пушат по навик и “по инерция”

+ можете да си ги купите почти навсякъде, по всяко време

+ не изискват специална подготовка, била тя и кратка

+ при липса на запалка/кибрит, в краен случай можете да си запалите от котлона, стига да нямате керамичен такъв – тогава сте я загазили

***

- цигарите са вредни – както за вас, така и за околните

- цигарите вмирисват дъха ви, ръцете ви, кожата ви, дрехите ви, къщата и колата ви и всяко друго нещо, по което димът ви се полепва

- цигарите са скъпи и ще стават все по-скъпи

- ще имате сериозен проблем с пушенето на все повече и повече места, а в повечето “бели страни” – почти навсякъде

- вече не сте пич, вече сте докер, издънка, наркоман, убиец, самоубиец и т.н. вредител на обществото. И на себе си.

- колкото и да внимавате, около вас винаги има пепел – по дрехите ви, по ръцете ви, по бюрото и клавиатурата ви, по документите ви

- забравена цигара може да направи много сериозна беля

- можете да за запалите в леглото – ако сте в петзвезден хотел, това може да е единствено болезнено, но ако няма детектор за дим, това може да е убийствено

- изнервяте се по средата на “Властелина на пръстените”, защото филмът е три часа, но не той ви дразни, а това, че не можете да пушите в киното

- ставате посреднощ, за да не пушите в спалнята

- свършат ли ви цигарите в три през нощта – имате проблем. Или ви чака дълга разходка, на която малко хора са навити.

- не можете да пушите под душа :)

Разбира се, могат да се измислят много плюсове и минуси, както за електронните, така и за обикновените цигари. Също така, наблюденията ми са по-скоро кратки и вярвам, че след седмица-две, отново ще пиша впечатления. Но каквото и да си говорим, основните аргументи против отказването на цигарите или просто смяната им, са достатъчно тежки.

Моята лична аргументация да мина на електронни цигари, е:

1. Здравето – моето, както и това на околните. Не става въпрос просто за неприятната миризма, а за това, което поглъщаме аз и хората около мен, за да изпитвам някакво удоволствие аз. Да, в България, все още имам законовото право да го правя, но каквото и да си говорим, малко е егоистично.
2. Парите – електронните цигари, дори да не са начин за отказване, а просто нов метод за пушене, колкото и да ги пушите, излизат далеч по-евтини от едни хубави истински цигари. Казвам “хубави”, защото, поне аз, съм на мнението, че като ще се тровя, нека поне да е с нещо що-годе качествено.
3. Всичко останало, което малко или много изброих в плюсовете и минусите по-горе: неприятна остатъчна миризма, пепел из цялата къща и колата, пепелниците – било то преливащи с гнусни фасове (колкото и страстен пушач да съм, никога не съм понасял смрадта на цигарите, както и тонове фасове в пепелника) или “пищящи” да бъдат изхвърлени на всеки два фаса; все по-честите ограничения, които са наложени или ще наложат, неудобството, че не мога да пуша навсякъде, по всяко време, защото това е нужда, която не пита, а незадоволяването и, често ме прави разсеян, нервен или дори агресивен

В общи линии – това е. Признавам, че всичко написано е субективно, базирано на много кратък опит, но съм убеден, че все повече и повече хора мислят или скоро ще започнат да мислят като мен.

На този етап, аз нямам намерение да се отказвам от пушенето, а просто да сменя начина. Смятам, че така всички ще бъдем доволни.

Има мнения, че електронните цигари не са абсолютно безвредни, особено, ако ползвате течности с по-високо съдържание на никотин. Повече вижте тук, на този етап, аз не искам да коментирам, защото нямам достатъчно яснота по въпроса. При всяко положение обаче, са много, много по-безвредни от “аналоговите” цигари.

През 1995 г. той е арестуван, защото нахлул в хотел “Рила” в курорта и стрелял безразборно с автомат “Калашников”.

Месец по-късно Галев и хората му участват в престрелка с Косьо Самоковеца и неговата свита в кръчма в Бели Искър. Ранени са трима невинни.

на 31 декември 1995 г. Галев е в центъра на зрелищен масов побой в дискотека в Монтана.

Две седмици след това нахлува в бар в Перник и стреля с автомат в тавана и витрините зад тезгяха на бармана.

През юни 1999 г. отново нахлува в злополучния хотел “Рила” и потрошава бара. Полицията го задържа за кратко и го пуска.

През август 2001 г. МВР съобщава за отвличане, извършено от Галев и хората му.

През февруари 2009 г. неизвестни стрелят по автомобила на Галев и брат му между Боровец и село Бели Искър.

Преди месец пък Галев пребил свой съдружник в собствения им ресторант в к.к. Боровец.

Това са необходимите качества, за да бъдеш общински съветник в България. Освен тези “геройства”, желателно е да възпитаваш и сина си подобаващо – да не плаща по лифтовете, да ти се обажда винаги, когато все пак някой го накара за това, а ти – като един съвестен баща – да пребиеш няколко човека, позволили си тази наглост.

Не знам кой точно е този тъпанар Юри Галев и, честно казано, много слабо ме вълнува. Интересува ме, обаче, защо човек като него, не само не е в затвора задълго, а е и общински съветник?! Защо полицията не е реагирала, като е “видяла кои са побойниците”? Изобщо, къде, по дяволите, живеем?!

Цитатът е от статия във Vesti.bg.

***

Лаф номер две: В Америка забранили за употреба думата “жена” като оскърбителен намек за полова принадлежност. Сега казват “вагиноамериканец”.

***

Лаф номер три: Двама българи отиват в Египет. Разбира се, влизат и в Хеопсопвата пирамида. В нея обаче е адски задух и колкото по-навътре влизат, толкова по-задушно става…Накрая единият вече не издържа и вика на другия: – Не мога повече, много е задушно тука, аре пиши КУР и да излизаме!!

Благодаря на Красита, че ми направи деня! Сега тръгвам по софийските лабиринти, да се блъскам с другите елементарни частици, но с усмивка на уста!

Razer е относително млада фирма, чиито продукти са насочени основно към геймърите. “For Gamers. By Gamers™.”
Мишки, клавиатури, слушалки, подложки за мишки, вече и настолни тонколони. Общо взето, това е, което предлагат, като личните ми наблюдения са, че в голяма степен, от фирмата държат на агресивните форми и дизайн в по-голяма степен, отколкото във функционалността на продуктите си, макар, че спецификациите на повечето звучат умопомрачаващо!

Всъщност, няма да е коректно да поставям под общ знаменател всички продукти на Razеr, ще се огранича до два от въпросните, на които станах притежател. Доколко “горд” такъв, ще оставя да прецените сами.

Razer Megalodon
Големи, масивни, обгръщащи изцяло ухото, за да потънете максимално в звука слушалки. Купих ги в момент, в който компютъра ми бе в почти насипно състояние и нямах възможност да инсталирам тогавашните ми колони (уникалните Logitech Z5500). Въпреки всичко, в същия онзи момент, машина ми бе и място за работа, и място за забавление, и място за връзка със света. Без звук просто не си беше работа. Слушалките Razer Megalodon имат собствена звукова карта, някъде “по средата на кабела”, като единственото, което трябва да направите, за да ги накарате да работят, е да ги включите в кой да е USB порт. Супер, нали?

Малко преди да купя слушалките, си обнових компютъра, като в един момент седях срещу един чудесен i7-звяр, на който, ако не инсталирам 64-битова ОС, просто ще е разхищение. До ден-днешен съм на това мнение и, всъщност, там е ключовия момент. В един момент се оказа, че трябва да избирам между това, да нямам проблем с някакви си слушалки, били те и 300-левови (!!) и това, да нямам спад в производителността. Иначе казано, както разбрах в последствие, 64-битова ОС е трудно или – направо – несъвместима с иначе красивите слушалки.

Връщам се малко назад, защото, за съжаление, нещата не опират до простичката констатация “не работи”, а са предхождани от доста време четене, нервиране, ядосване, разглобяване на компютри, инсталиране на други ОС, създаване на нови дялове, четене, четене, четене… За да може човек да си купува слушалки за 300 лева, трябва да има пари. Ако въпросния човек си губи времето в четене на безполезна информация, подадена от самия производител, той няма да има време да работи, следователно – няма пари. Това е един малко дразнещ факт.

Та, отварям плика, в който беше кутията с така желаните от мен Razer Megalodon, за да видя въпросната – красота! Няма да крия, че Razer определено имат добро око и вероятно само кутията струва 50 лева. Снимки нямам, за да покажа, но всичко беше много елегантно. Картонена кутия, в нея – голяма, масивна, подсилена и облечена с плат друга кутия. Вътре – красиви, наистина удобни слушалки. Слагам ги с трепет на ушите си, включвам USB-то и включвам една от инсталираните игри, в случая – Batman Arkham Asylum. Трябва да кажа, че игрите ми са оригинални, инсталират си самички всякакви обновления (Steam) и, общо взето, не би трябвало да имам проблем, в следствие на некадърен crack (случва се – я с графика, я със звук).

Нещо много важно, което пропуснах да отбележа – Razer Megalodon, освен, че имат собствена звукова карта, поддържат както двуканален звук (2.1), така и седемканален такъв (7.1). Емулиран, разбира се, но – поне по описание – по чудесна, добре и реалистично предаваща звука технология. Batman също поддържа седемканален звук.

Включвам слушалките, включвам играта и… всичко започна. Първо ми причерня, после се притесних, че нещо е счупено, след това започнах да си играя с хилядите опции на звука и в Windows, и в играта (там не са много). Защо? Защото, уважаеми, 300-левовия headset, направен за геймъри, от геймъри, звучеше така, все едно съм си заврял слушалките в метална кофа. Тук не става въпрос за пространствен звук, което би било нормално – тук говорим за едно кънтене, един абсолютно кух и плосък звук, какъвто не дават и 20-левовите слушалки, дето ги продават навсякъде. Веднага избирам слушалките да работят в стерео-режим – всичко заспа. Хубав, плътен звук! Все едно съм в играта. Цък! – 7.1 – йок! Върна се кухото дрънчене.

Добре, спокойно. Пускам друга игра – Modern Warfware II – тя поддържа 2.1, 4.1 и 5.1, но според производителя, при наличието на 5.1., не би трябвало да имаме проблем, ако ползваме слушалките в режим 7.1. Положението беше малко много по-зле, отколкото при Batman.

Започнах да се отчайвам. Реших да пусна Skype, за да питам тоя-оня, ако случайно има идея, какво би могло да причинява този проблем. (Цялата тази сага се развива някъде през началото на септември, което значи, че съм един от първите, поне в България, притежатели на слушалките, т.е. – към момента нямаше особено много информация в Мрежата.) Нямаше никой, който да ми помогне и аз, почти на ръба да хвърля слушалките през петия етаж, реших да се разсея малко, като убия двама-трима терористи, било то и с двуканален звук – пак казвам, че с него няма проблем и удоволствието е голямо, дори тогава!

Ако не бях достатъчно пъргав, щях да съм оглушал някъде след около час игра. Както се целех в главата на един хубавец, с идеята да я отнеса в съседната карта на играта, слушалките – онези, 300-левовите – започнаха да пищят по начин, по който дори дъщеря ми не може, а тя е много гласовита. Свалих ги и започнах изумено да гледам в тях, струваше ми се, че умират. Пищенето се чуваше така, че очаквах мембраните да изскочат. В един момент премина в зверско пукане, после попищя още малко, и накрая, в агонията си, слушалките се опитаха да възпроизведат звук от играта и след 3 секунди млъкнаха. Не завинаги, но нищо, освен рестартиране на компютъра, не успя да ги върне към звучния им живот. Понеже и така съм доста подробен, ще ви спестя всичко от горе-написаното, което ми се случваше през следващите няколко месеца, до ден-днешен, на около 1 до 3 часа. Единствения “плюс” е, че в един момент се усетих, че вадене и повторно включване на USB-то оправя проблема, макар и не във всички приложения.

Един хубав ден, може би месец, след като всичко започна, Bloody ми изпрати сайт, на който видях новия firmware. О, Боже! Време беше! След кратка, но малоумна инсталация, моят Razer Megalodon, бе на път да ми се реваншира за всичкото ходене по мъките. Или поне така си мислех.

Освен, че нямаше абсолютно никаква промяна в нищо от това, което описах, новия firmware тотално осра положението и с микрофона. Който, до този момент, работеше, колкото и да е странно. Щях да оглуша поне четири човека, с който си говорехме в Skype. Всъщност, аз нищо не чувах, разбира се, но те, след като ме напсуваха звучно, просто ми затвориха. Бях доста озадачен. Също така, оказа се, че бутончето Mute все едно липса. Имам предвид, че веднъж, докато водех разговор по Skype, се наложи да говоря и по мобилния си телефон. Свалих слушалките на врата си, натиснах Mute, а после се оказа, че разговорът ми е бил конферентен – с жена ми, както и с човека, с който говорех на Skype. С тази разлика, че ние с жена ми не знаехме.

И до днес, през два-три дни, сядам и започвам да се ровя из Мрежата, ако някой е намерил решение, ако от Razer най-после са намерили решение, но, уви, към днешна дата, няма нищо.

За да не оставям погрешно впечатление и да не смятате, че се оплаквам от дефектни слушалки – не, няма такова нещо. Слушалките работят чудесно на 32-битови ОС, макар, че и досега нямам възможност да ги пробвам с игра на такава ОС. Но, микрофонът работи, звукът е хубав и плътен, поне в двуканален режим, няма audio cut-off, няма пукане, няма пищене, пращене и прочее шумове. Всъщност, оказа се, че доста хора имат точно този проблем, при точно такава конфигурация – Razer Megalodon + 64-битова ОС. От Razer казват, че не спят ни ден, ни нощ и работят по проблема, барабар с инженерите на Майкрософт, но понеже не вярвам, че всички тия пичове са толкова некадърни, просто мисля, че са отсвирили положението.

В крайна сметка, Megalodon спи зимен съм в кутията си, а аз отново слушам и говоря през старичкия ми, но работещ Creative Fatal1ty headset.

Макар, че има много места, на които хората се оплакват и търсят съвет, попаднах на този блог, в който има доста коментари, но и полезна информация. Поне досега, това ми гарантира изцяло, че не съм аз идиот. Razer Megalodon and 64 bit Windows 7

Razer Mako
Най-голямата глупост, която можех да направя, след гореизложените проблеми, бе да си купя друг продукт на Razer. Особено, когато става въпрос за настолни колони, при положение, че както писах по-горе, преди тях имах Z5500. Както и да е, грешката е направена и в момента на бюрото ми седят две, иначе много сладки, приличащи на гъби, произведени по някакви супер-съвременни и най-нови технологии на THX колони. Всъщност, колоните, доколкото разбирам, просто са брандирани от Razer, затова нека не ги съдим много сурово.

За радост, положението с колоните далеч не е толкова драматично, колкото със слушалките. И въпреки това, настолни тонколони за $300, не би трябвало да имат проблем. Според мен.

Комбинацията е следната: Windows 7 + Creative X-Fi Extreme Music + всичко up2date
Резултатът е следния: в определени моменти, за моя радост (да, вече се радвам на такива неща!) – редки – колоните, подобно на слушалките, започват да пищят, пукат, тракат, докато не замлъкнат и не рестартирам компютъра. Информация за това не намирам. Решение – също. Даже, понеже съм пич и не искам да “храня” само Razer, отчасти допускам, че може би има някакъв проблем с driver-ите за звуковата карта. Макар, че с други колони, подобни проблеми не е имало никога.

И за да не бъда съвсем негативен, трябва да призная, че когато Razer Mako работят – те го правят добре! Технологията им на отразен звук, дава чист, плътен и обемен такъв, без значение, дали сте в единия край на стаята или в другия – чувате едно и също. Басът е такъв, че дори и наполовина намален, ако усилите колоните централно, може да си имате сериозни проблеми със съседите. Хубавото е, че не е дразнещ, а хубав и плътен. Не чувате някакъв силен тътен, а наистина качествен бас.

Това е моята сага с Razer. Истината е, че дори всичко да заработи нормално някога, аз не бих си купил друг техен продукт при никое положение. Да не говорим, че клавиатурите им са ужасни, особено на фона на G15 и G19. Но това е лично мнение, разбира се.

За да обобщя безкрайните си писания, ще повторя, че основно Razer Megalodon, има проблеми само и единствено с 64-битови Операционни Системи, при това – говорим за тези на Microsoft. Четох, че хора с Mac нямат оплаквания, хора с 32-битови Windows инсталации – също. Но аз приемам нещата лично, защото платих наистина много пари, а насреща получавам само отсвирване. От друга страна, намаляването на производителността, връщайки се към 32-битова ОС, просто не е решение за мен.

Много се смях! Видях го в коментарите под друг текст, на който отново много се забавлявах. Изобщо, това е блог, който е хубаво да следите. От това, което съм прочел досега, желателно е да имате чувство за хумор.

Бранко е снежно-бяло британско късокосместо коте, зодия дева – роден е на 24.08.09г. Много е игрив, много любопитен и тесните места очевидно го привличат (почти, колкото кабелите!) – успя да се завре зад хладилника, като най-широкия процеп покрай него е едва 5-6 см. Гъвкав е, безспорно!

В момента ми спи между ръцете, пред клавиатурата, докато го хваля.

Дами и господа – Бранко!

Програмата предлага различни типове осветление, като вие избирате необходимото, нареждате си го и накрая, вече записаната диаграма, можете да я изпратите и по електронна поща, ако желаете. В този ред на мисли, така лесно можете да помогнете на приятел в нужда.

Има прилично богат асортимент от осветителни тела, като е малко неприятно, че картинките на някои доста си приличат, а и за няколко от телата е добре да запомните, какво точно сте добавили, тъй като запишете ли схемата, не можете да я редактирате повече..

Свали Strobox

След кратко търсене из Мрежата, установих, че има много готови диаграми, както и подобни на Strobox приложения, като Photoshop файл* (директен link), Flash-базирана програмка очевидно имат проблем с хостинга/домейна, а вероятно и още интересни неща. С ето това търсене в Google, намерих наистина доста интересни и удобни “благинки”, както и доста любопитна информация.

* – източник и повече информация: DIYphotography

За Strobox ме “светнаха” от BVIphotovideo

В този ред на мисли, смятам, че с един мобилен телефон и “много-функционалното устройство”, ще се чувствам по-комфортно. За целта обаче, бих искал съвет за читав апарат, който поддържа две SIM карти. Преди време, спомням си, някой ми хвалеше нещо, чиято марка не запомних, защото не беше нито една от по-известните. Помня, че друг познат ми хвалеше някой от моделите на Samsung, ако не бъркам, но пък не помня модела.

Като че ли мина времето, в което манията ми по мобилни телефони ме набутваше в немалки разходи. Поради тази причина, предпочитам да е апарат, който не надвишава 400-500 лева. Основния ми проблем е, че по една или друга причина, бих предпочел да избегна марки, които са трудни за произнасяне (като Shuoying Digital Science, например). Работата е там, че търсенето ми из Мрежата не доведе до нищо интересно, освен до някаква Dual-SIM Nokia, която обаче, ще се появи на пазара през 2010-та.

Всъщност, докато разглеждам разни сайтове, стигам до заключението, че единствената “сериозна” марка, която има дори няколко Dual-SIM апарата, е Samsung. За да бъда по-конкретен, бих искал да разбера, дали някой има впечатления специално за Samsung B5702 и, ако има такива – какви са.

Признавам, че съм привърженик основно на Nokia и с известни уговорки – Sony-Ericsson, ама те много се мотат. А основната причина да се забързам така е, че вчера ми се счупи задния капак на Nokia N95 и батерията ми съвсем буквално пада.

Трява да отбележа, че заради умората и снега, който трупа обилно, нямах сили да се разхождам и да чакам “нормално” такси. Честно казано, не вярвах, че ще се кача на “ненормално” такова, при положение, че като цяло съм внимателен в това отношение. Уви, попаднах на въпросния “Opel”, който работи за фирма “ОК-Автотранс” ЕООД. Точно след 10 метра видях и името на фирмата, което очевидно пунтира друга голяма фирма, с далеч по-ниски цени и далеч по-качествени коли (поне напоследък), и цените, на които вози, а те са:

• Нач. такса: 0.60 лв.
• T2 цена КМ: 1.89 лв. (това ще да е “Тарифа 2″, т.е. – нощната)
• Платени КМ: 7.725 КМ
• Цена престой: 0.90 лв (това е на минута!)

В крайна сметка, крайната сума, която ми коства да се возя в смрадлив автомобил пред полуразпад, беше 17.40 лв.

Вероятно ще ми е трудно да обясня, защо не слезнах на третия метър, защото видях лепенките преди това. Предполагам, защото рязко ми кипна и ми се искаше да видя наглостта на шофьора. В интерес на истината, през цялото време, докато се возехме по заснежените софийски улици, се опитвах да се успокоя вътрешно и да не му резна два шамара, а да се разберем човешки.

В момента, в който паркира, директно го попитах:

- Извинявайте, но какви са тия цени като за чужденци (не, че е редно последните да бъдат товарени с нереални цени, но такава е лошата практика).

- Но това не са цени за чужденци, ето – пише си.

- Виждам, казвам, но това не е реалната цена. Ако смятате, че понеже ме видяхте пред пиано-бар, това значи, че съм мъртво пиян и се чудя къде да си похарча останалите 300 лева, много сте се объркали. Вие возите на газ, нали? И колата ви е на поне 10 години, нали?

- Ами да – започна да ми повишава тон – на газ съм, много ясно. Ама се чудя, защо всяка вечер някой ми обяснява, че му е скъпо и не ще да плаща. Аз съм преценил, че услугата ми струва 2 лева на час и това е.

- Аз ще ви платя, казвам, ето – 10 лева. Доста повече от това, което реално струва услугата ви.

- Но аз ще ви дам бележка, имам и стикер – на! Ако искате, ще викна и полиция.

Това с полицията го предложих аз, всъщност, но бързо размислих, защото – уви – от една страна тоя беше прав, от друга страна, в близо 4 сутринта, определено не ми се занимава с полицаи.

Въпросът е, след цялата наглост и помия, която таксиметровите шофьори изляха преди време с един митинг, спекулирайки и възползвайки се от смъртта на техен колега, какво точно може да се направи. Да се оплаквам – няма смисъл. Няма на кого, а дори да има – няма кой да ме чуе. Но това не мисля, че е редно да продължава. Включително ме издразни наглостта му, макар и без да ми повишава тон вече: попитах го, какво щеше да вземе той, ако бях слезнал след 10 метра и бях взел друго, “нормално” такси. Призна, че няма да вземе нищо, но тъпо и упорито си искаше парите. Които – факт – по бележка бяха толкова, но ми е любопитно, ако бях два пъти по-едър, три пъти по-пийнал и пет пъти по-голям непукист, та в тоя ред на мисли му набия шамарите, щеше ли да си струва седемнадесетте лева?! Между другото, от него беше репликата “струва ли си за 20 лева да се бием”. Всъщност, щях да го набия без пари, но това е друга тема.

Не трябва нещата да се решават с бой, това е ясно. Обаче, питам аз, кой точно ще вземе да се замисли, че “бакшишите”, не стига, че са нагли, не стига, че голяма част от тях извършват пладнешки обири, че и накрая ще ми говорят за “пазар” и “икономика” . Та, кой точно ще вземе най-накрая да реши и да сложи някакъв таван на тарифите, който да бъде реалистичен и да се променя реалистично, а не да ми слагат самосиндикално лепенки и да ми се крият зад тях. Не може всички да карат на газ, но да ми правят митинги и да блокират столицата за цели дни, понеже се качила цената на бензина – какво точно ги бърка тях това? По-интересното е, че после скача и газта и следват нови претенции. А на кое отгоре?!

Не знам… може би просто исках да напиша нещо тук. Може би просто се възмущавам по пенсионерски, макар и да знам, че резултатът ще е “глас в пустиня”. Но със сигурност знам, че сами си правим всичко – обират ни напълно законово, при това – не само претенциозните бакшиши. Всеки гледа собствения си кеф, най-вече големия процент политици, от които се очаква да коментират и приемат адекватни закони, а след това да наложат и адекватни действия срещу нарушителите им.

Приключих с Feedburner, защото изпитвам известни съмнения, че покрай нея се омазаха нещата. Допускам, също така, самият WordPress да ми прави някакви номера, защото забелязвам, че много хора се оплакват от това.

Ще използвам случая, ако някой има познанията или опита, да помоля, ако може да ми помогне.

Историята е следната: реших да видя, доколко правилно ми се валидира блога и на RSS feed ми изписа Error 404. Странно, защото всичко си беше там, макар и с препратка към feedburner. Проблемът дойде от това, че и в настройките на самият Feedburner ми изписваше въпросната грешка. Това ще рече, че не мога да направя каквито и да било промени. Разбира се, това не ми изнася и накрая, след много четене и лутане, изтрих Feedburner Smith – добавката, посредством която се препраща към Feedburner, после потрих известно количество записи от базата и сега вече не препраща на никъде, но на адрес http://ex.nihilo.org/feed, където би трябвало да се вижда това, което съм писал – няма нищо. И не само това, ами все така получавам грешка 404. Тотално се изгубих и започвам да се замислям за една чиста инсталация, така и така ще излиза нова версия. В общи линии, важното нещо – съдържанието на блога – е тук и може да се импортира лесно. Работата е там, че не обичам машините да се правят на по-умни от мен и се дразня.

По-интересното е, че посещаемостта не само не спада, а дори малко се покачи, като няма да крия, че това, разбира се, ми е приятно. Още по-приятно ми е да видя, че има хора, които се връщат повторно. Затова, малко или много, се чувствам длъжен, (освен благодарен), да напиша няколко реда.

Та, какво, общо взето, се случва през последния месец покрай мен:

Успях да се сдобия с чудесен обектив-мечта, хубава светкавица, както и няколко филтъра за въпросния обектив, а и за още няколко. Изключително много се срамувам от факта, че почти не отделям или не намирам време за фотография.

Определено имам проблем със съня, защото рядко си лягам преди 2-3 сутринта, за сметка на това, рядко спя до по-късно от 8-9. Мога само да гадая, на какво се дължи това, но се надявам, че скоро ще успея да си подредя режима, защото дори и в момента да мога да си го позволя, малко или много, липсата на сън ще ми се отрази включително здравословно. И колкото и да не съм чак такъв педант по темата, приятно ми е да се чувствам свеж, а не смачкан и уморен.

Присъствах на OpenArt панела, част от OpenFest, организатор на който беше моя приятел Йовко Ламбрев. Гост-фотограф бе Начо Каменов-Кубето и с огромна радост ще споделя, че хората бяха много повече, отколкото столове бяха предвидени и въпреки, че малко се забавихме със сглобяването на импровизираното студио, интересът на гостите се запази до самия край, а накрая всички (надявам се!), си тръгнахме доволни от изминалия ден. (Всъщност, това май бе единствения път през този един месец, в който се опитах да направя малко backstage-снимки, част от които, може би ще кача в галерията си.)

Сагата с ремонта, която Кремена описа преди време, по-скоро е към края си, като основното, което останаха са купуването на допълнително тапети, че не стигнаха за много малко; купуването на още малко лампи за спалнята и антрето, завеси или щори и много, много чистене.

За съжаление, през този един месец и по-точно – в неговия край – успях да се разочаровам от хора, за които имах наистина отлично мнение, но все още пазя надеждата, че преживяват “тежък момент” и реакциите им не са били умишлени и в някакъв момент ще се извинят за тях.

Оказа се, че да си безработен има и добри страни – обявиха грипна ваканция, та поне има кой да гледа децата вкъщи. Трябва да отбележа, че напоследък започвам все повече да се дразня на спекулациите покрай глобалната финансова криза и всякаквите видове грип.

Купих си нов домейн, който мисля да е по-скоро нещо като галерия-портфолио, което обаче, първо ще трябва да понатрупам. В момента му обмислям дизайна, като вероятно отново ще е WordPress-базиран, но с някакъв шаблон, който да е по-скоро като галерия. Без да губя обаче, възможността да пиша, когато реша. Всъщност, ще ми се да отделя темата “фотография” в отделен блог или нещо такова. Малко ми се губи цялостната концепция, но го мисля много внимателно и искрено се надявам да се получи добре!

В общи линии – това е. Исках да се опитам да дам отговор и на въпросите, покрай които немалко хора посещават блога ми, но нито водя подробен лист със “смешни имена”, нито съм особено добър в кухнята и по този повод не знам нито една “рецепта за кекс”. За мое огромно съжаление, не се познавам лично и с Жоро Пентаграм, та освен да ви пратя да му четете блога и да се позабавлявате, друго за него не мога да кажа. Впрочем, човекът търси креативни хора и, ако се имате за такива, може би ще ви е интересно да погледнете ето това.

Обява във вестник:
“55 годишен мъж, с 50 милиона в швейцарска банка, къща на Ривиерата, остров в Тихия океан, женен за 25 годишна блондинка не купува и продава нищо. Просто се хвали.”

Между приятелки:
- Аз пък вече нямам кой знае какви претенции към мъжа, за който искам да се оженя… Важното е да е добър човек, културен, възпитан… Как мислиш, дали са останали още такива милионери?

Циганка гледа на ръка:
- До 30-годишнината си ще страдаш от липса на пари ?
- А после какво ще стане ?
- После ще свикнеш.

Прохождащ предприемач се консултира с банкер:
- Искам да започна малък бизнес. Какво да направя ?
- Купете голям и изчакайте.

След смъртта си руски милионер се отправя към рая. На вратата го посреща Свети Петър и го пита:
- Това вие ли сте, Иван Иванич?
- Да, аз съм. Мога ли да вляза?
- Нали вие имахте вила на Хаваите, на Лазурния бряг и хижа в Гстаад? Два автомобила Rolls Roys и един Ferrari?
- Да. Мога ли вече да вляза?
- Страхувам се, че тук няма да ви хареса…

В дома на Пикасо, гостите забелязали, че по стените няма негови картини.
-Не ви ли харесват вашите картини?
-Харесват ми, но не са ми по джоба.

Дете пита баща си:
- Тате, какво е пари?
Бащата отговаря:
- Лимузини, шампанско и красавици
- А какво е да нямаш пари?
- Трамваи, айрян, майка ти.

Млад мъж отива в дома на американски милионер.
- Много обичам дъщеря ви – казва той пламенно. – Вярно е, че съм беден, но любовта ми е толкова силна, че нищо не може да ме спре!
- Добре. Но коя от двете ми дъщери искате за жена?
- Която кажете, сър.

Двама бизнесмени отишли на гробището да навестят гроба на бивш партньор. Търсили, търсили, но не могли да го намерят.
Изведнъж единия се ударил по челото:
- Слушай, той навярно го е записал на името на жена си!

Двама милионери разговарят на терасата на луксозен хотел.
- Има само един честен начин да станеш милионер – казва единият.
- Кой е той?
- Бях сигурен, че и ти не го знаеш…

Есен. По време на лов Лорд Джон стреля два пъти по дива патица, но не я улучва.
- Убих ли я? – попитал той иконома си, оправдавайки се с късогледство.
Икономът отговоря с поклон:
- Лорд Джон, благоволихте да помилвате патицата.

Шофьор на Бентли и шофьор на Голф са един до друг на светофара. Шофьорът на Голфа отваря прозореца и пита:
- Как е, доволен ли си?
- Да, добра е – казва този с Бентлито.
- Аха… щото гледам – не ги карат много…

- Скъпи, за рожденият си ден искам нещо такова, като стъпя на педала му да вдига до 100 за под три секунди!
- Домашно кантарче става ли?

В елитен ресторант влиза клиент, който сяда на масата и връзва салфетката около врата си. Управителя вика сервитьора:
- Опитай да му обясниш най-тактично, че това не се прави.
Сервитьорът отива при клиента и му казва:
- Извинете сър, да ви обръсна или да ви подстрижа?

Богата тъща казва на зет си:
- Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави – струвай, искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник.
На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва:
- Направих всичко както ми нареди. Прави – струвай, погребението е днес в 12 часа.

Милионер разговаря със своя доктор:
- Реших да не ви плащам, а вместо това да ви включа в завещанието си. Доволен ли сте?
- Да, разбира се. Само ми върнете рецептата, за да направя някои малки изменения.

Разговарят две блондинки:
- За какво мечтаеш?
- Мечтая как ще срещна една фея, която ще ми подари сто хиляди долара.
- А защо не милион?
- Милион не е реално.

Двама депутати си говорят:
- Аз веднъж изкарах 20 бона за месец!
- Е да, аз също съм имал лоши дни…

Кандидат-депутат се връща посърнал вкъщи, след обявяването на изборните резултати.
- Колко гласа набра? – пита жена му.
- Три…
- Винаги съм знаела, че имаш любовница!

Разговарят беден и богат:
- Не вярвам, че любовта може да се купи с пари!
- Е, с пари като твоите – не може.
- Не ме разбра, аз имам предвид чистата, безкористна любов…
- Ех, тази и с моите пари не може.

На бизнес преговори:
- Ще процедираме по следния ред: първо, вие ще посочите вашата цена, след това ние ще уточним нашата, после всички ще се посмеем дружно и ще пристъпим към сериозния разговор…

Богаташ прави поръчка на художник:
- Искам да ми нарисуваш библейска сцена. Примерно – Адам и Ева в Рая.
- А как да бъде – преди или след грехопадението?
- Най-добре по време на грехопадението.

Възрастен богаташ се съветва с приятеля си:
- Искам да се оженя за едно хубаво момиче, обаче тя е на 25, а аз на 65. Дали шансовете ми ще се увеличат, ако й кажа че съм на 50?
- Не, по-добре й кажи, че си на 80.

Изключително приятно ми е, че между избраните автори и творби, видях и актуалния в последно време, млад и талантлив българин – Никола Борисов.

Малка редакция, в която искам да споделя огромното си удоволствие, че видях още един български автор в списъка с избраните снимки. Това е Силвия Братанова.

Ето и няколко от снимките, които привлякоха погледа ми:

Nikola Borissov

Tomohide Ikeya

Anna Miller

Всички снимки са собственост на съответните автори!!!

Източник: Photo.net

Редакция: Всъщност, за да има смисъл от “хвалбата” ми – един съвет: старайте се винаги да инсталирате последната възможна версия на софтуера, който ползвате. В случая – WordPress. Версията на стария ми блог, в интерес на истината, далеч не е последната, тъй като не го ползвам от много време. Вероятно това е причината. Въпросния глупав скрипт отдавна броди из Мрежата и, ако правилно помня, специално заради него (или подобни на него скриптове), имаше security update преди време.