Ако все още не сте абонирани за статиите на Йовко, възможно е да сте пропуснали днешните две, а определено смятам, че е хубаво да се прочетат. Самият аз, особено напоследък, усещам, че къде съзнателно, къде – не, се превръщам в роб на техниката.

Аналаговори емоции (част първа)

Аналогови емоции (част втора)

Като цяло, аз самия смятам, че всеки съвременен човек, отдавна се е превърнал в такъв – изпадаме в ужас, ако не сме заредили батерията на мобилния си телефон, филмите ги гледаме на огромен монитор, не чуваме къкренето на водата в чайника, защото чакаме „дзън!“ от микровълновата печка; изкарваме повече време в разглеждане на снимки на природа, поместени в Интернет, отколкото в разходка из природата. Търсим най-новото и най-доброто, защото ни е страх, че това, което си купихме преди „цели“ три месеца, вече не е достатъчно качествено; пощальонът отдавна спря да чука дори по веднъж, защото плащаме сметките си online, а писмата ни пристигат на мига, в електронната поща. И така нататък, и така нататък… примерите са безброй. Но щастливи ли сме и усещаме ли нещата истински, макар и да разполагаме с най-най-модерните технически изгъзици?

Категорично вярвам, че всяко дете има свой ритъм на развитие. И ако едни са готови да тръгнат на училище на 6 години(или дори на 5), други и на 7 не са. Родителите трябва да имат право на избор, познавайки своето дете и неговите възможности, да решат дали да го пуснат на 6 или на 7 години. Не приемам за нормални доводите, че акселерацията била такава, че малките хора били готови да тръгнат на училище задължително от 6 години. Кой го решава това? Хора които дори не са виждали моето дете? Така щели да се освободят места в детските градини? Ами да построят нови или да си възвърнат собствеността върху дадените под наем на частни фирми бивши детски градини, вместо да предлагат недомислици. Да не стане така, че вместо да изпишем вежди да извадим очи! Continue reading →

Ден първи

Последния човек пристигна с малко по-малко от 10 минути след първоначално уговорения час. Това ми даде възможност да се отдам на много желаното, но доста безвкусно кафе, което се предлага на летище „София”. Пушихме по цигара, говорихме си някакви общи приказки, но усещах, че всеки тръпне в очакване да тества пистата и да покаже на какво е способен на ските.

Полетът мина добре, но заради прекачването нямаме никакво време да се бавим на летището във Виена. Полетът за Инсбрук е едва час след кацането на този за Виена, а ние тепърва трябва да се чекираме, после пак…

Времето е чудесно, въздухът – странно за летище, но – чист. Втори полет. За радост, също мина добре, макар и кацането да бе малко екстремно и да опъна нервите на тези, които нямаха нашето черно чувство за хумор и не се будалкаха през цялото време. Аз, разбира се, спах почти през цялото време. Събудих се, за да видя безбройните върхове, наредени като пироните на леглото на йога. Залепих се на илюминатора така, както когато се качих за пръв път на самолет преди време. И тогава бях очарован от гледката на Земята отвисоко, но сега.. неописуемо е!

Инсбрук. Малкото дъх, който ми беше останал, изчезна съвсем. Бързаме, защото rent-a-car-а трябва да се вземе в определен час и толеранс почти няма. Въпреки това, всички седяхме на пистата и гледахме нагоре. Извадихме фотоапаратите, но никой не искаше да снима, за да не изпусне гледката на огромните скални титани. Малки, бели, пухкави облачета се припичаха и протяжно се влачеха из небето, блъскайки се в зъберите. Единственото, което нарушаваше небесния мир, бяха алпийските остриета. Continue reading →

The Twenty-Five Most Valuable Blogs

1.The Gawker Properties: $150 million. Gawker, ValleyWag, Gizmodo, Wonkette, and a number of smaller websites. The company claims 30 million monthly unique visitors. According to audience measurement service Quancast, that number is fairly close. Compete shows that traffic to most of the large sites in the group more than doubled from a year ago. If the sites generate one-and a-half page views per unique visitor and the total CPM value of the multiple advertisers on each page is $20, Gawker is an $11 million business which is still growing quickly. The company does not appear to be staff-heavy, so it is imaginable that the margins on the business are 50%. Would the business be worth 15x revenue or 30x operating profits? Could be.

Напоследък много хора, между които и аз, се оплакват от ненормално високи сметки за електричество. Току-що, по новините съобщиха, че при желание, бихте могли да поръчате проверка на електромера. Срещу 50 лева! Което, както се сещате, изобщо не гарантира, че ще бъдете обезщетени. Включително, ако се открие повреда. Обясниха ми, че никой не ти връща надплатените досега пари. Евентуално, имало „някакви презичисления“. Които, сигурен съм, няма да са над 1% от това, което съм дал върху реалната сума, която дължа. Честно, имайки предвид, че ще се пратят „наши хора“ да проверят техниката, силно се съмнявам, че ще бъдат открити много повредени електромери.  Ако изобщо открият такива..

От миналата пролет насам, март месец, ако правилно си спомням, имам точно 2 сметки под 100 лева. По 80-90. Останалите са между 130 и 150. Вкъщи се отопляваме изключително на дърва. Допълнително, основно вечер за по няколко часа работят компютър, телевизор, плюс няколко лампи. Непрекъснато работят единствено хладилник и бойлер. И целия този „лукс“ струва 150 лева на месец?! Да, бе, да!..