Ex Nihilo

Сигурен съм, че всеки ден, многократно ви се случва да изразите недоволството си от безумно паркирани автомобили, по един или друг начин. Някои хора, макар и възмутени, просто заобикалят. Малко по-темпераментните, като мен, отново заобикалят, но изразяват възмущението си гласно, обикновено достатъчно вулгарно. Не, че това ще премести колата, но някой може и да чуе и, ако чудеса все пак съществуват, да се усети и премести автомобила си. Други, още по-темпераментни и крайни хора, понякога предприемат и съответните действия: пукане на гуми, чупене на огледала, на прозорци; от първа ръка знам за случай, в който човек с джип, след добра засилка, прави чисто-нова Шкода на пюре, защото е спряла пред гараж. За да не бъдете от първите и да сте в графата “безучастни”, но за да не бъдете и вандали, просто си поръчайте лепенка “Като идиот”.

Поради естеството на работата ми, често ми се налага да пътувам и да отсядам в различни хотели. За радост, обикновено са четири- или петзвездни, макар и да съм се убедил, че в България, категоризацията и раздаването на звезди по хотелите е на случаен принцип. С което не твърдя, че няма такива, които да отговарят на броя звездите си, разбира се. Смея да твърдя, че съм посетил някои от най-престижните и известни хотели в България – както в планински курорти, така и в морските, а и няколко градски, тип “бизнес-хотел”. На много места съм се чувствал добре и комфортно, но така, както се чувствах в SPA комплекс “Катарино”, макар и само за едно денонощие – почти никъде не ми се е случвало.

Хотелът се намира на огромен парцел, далеч от пътя и шумотевицата. Наоколо всичко е зелено и прекрасно. Почти веднага след хотела и прилежащите му вилички, започва чудесна гора, а над нея се виждат прекрасните върхове. Дори в обратна на върховете посока, няма да останете разочаровани от гледката – малки селца, безкрайни полета и хълмове и чудесно голф-игрище, чийто дизайнер е един от най-известните голф-играчи – Ian Woosnam. Не бях пипал стик за голф досега, но вчера имах тази възможност и трябва да отбележа, че далеч не е толкова лесно, колкото изглежда. Continue reading →

Може би не точно “блогмания” е думата, но в момента нищо по-подходящо не ми идва наум, вероятно от малко късния час.

Преди малко приключих с полагането на основите на новия сайт, отново базиран на WordPress, за който вече споменах. Ще го държа в тайна още мъничко, докато го докарам до някакъв по-завършен вид. Инвестирах немалко, включително финанси, в неговото същестуване, затова ще се постарая да го направя хубав и – по-важното – интересен и полезен!

Отделно, бял свят видя и личния блог на Cream. И преди да настъпи смут, искам да кажа, че все така се обичаме, но освен този, общ блог, всеки от нас ще си има и самостоятелна онлайн квартира. zabunov.be няма да спре и ще работи и занапред! Така реших, макар и по едно време да смятах да изоставя домейна. После се замислих, колко много, ама наистина много часове, нерви, желание и любов са вкарани в този, макар и не особено полезен блог. Та, да се върнем на блога на Cream. Той вече работи, но подобно на моя нов сайт, има нужда от още малко работа, функционалност и, разбира се, някаква първоначална информация.

Все още не съм разгледал детайлно възможностите, които от MediaTemple предлагат. Успях да създам email account, от който мога да пращам, но на който не мога да получавам. Error 500, нещо си, свързано с relay. Утре ще е добре да почета малко повече и да настроя необходимите акаунти.

Скоростта е добра, влючително от България, като забавяне се усеща основно при upload, но си мисля, че това ограничение е наложено от моя интернет доставчик. По спомен, “международния” ми upload е лимитиран на 30K/s. Хубавото е, че на този етап поне, нужда от качване на големи файлове няма, тоест изнервяне (почти) няма.

Относно пре-продаването на хостинг: проверих – може и имам право да го правя. За съжаление, (gs) услугата (споделен сървър) не позволява тотално разделение на сайтовете, затова ще се замисля, дали изобщо има смисъл да се занимавам. В крайна сметка, не съм платил, за да изкарам пари. По-скоро се замислям, след като разуча всичко детайлно, дали да не “приютя” още някой друг познат, а той, ако желае, може да помага за изплащането на хостинга. Все пак, сумата от $200 на година за нещо, от което не се изкарват пари, не е съвсем малка.

Изписах много, не казах нищо, но имам такова страхотно желание да пиша. За всякакви неща! Много ми се иска, да пиша само за хубави неща! Или просто “общи приказки”. Дай Боже!