Обичам нощта!

Обичам я, защото градът замира, а улиците се изпразват. Понякога се качвам на колата и започвам да се возя бавно и безпосочно. Слушам тихичко музика и в тъмнината не виждам сивотата на града. Не виждам сивите хора с тъжни физиономии. Нямам против дори да вали, напротив – красиво е. Някакси, цялата гадост на града бива отмита и потъва в каналите. Поне за малко.

Обичам да виждам как последния трамвай бавничко се поклаща към депото. През деня не бих чул песните на птичките, но нощем успявам. Обичам да излизам на терасата, да погледна натам, където знам, че е Витоша и да се наслаждавам на чуруликането им. Поне за малко.

Обичам часовника ми да показва само малки числа. Обичам да успявам да си подредя мислите, да се отпусна и да не бързам за никъде. Да се почувствам спокоен. Поне за малко.

Обичам нощта, защото тогава мога спокойно да се разхождам на местата, на които си играех като малък, без никой да ме пита, защо очите ми са влажни. Обичам да си спомням хубавите моменти от миналите години и да забравя, че отдавна не съм дете. Поне за малко.

Обичам нощта през пролетта, когато дърветата се разлистват и въздухът мирише на озон.

Обичам нощта през лятото, когато е топло, но не е горещо.

Обичам нощта през есента, когато листата са покрили алеята пред нас и аз ги събирам или просто рия с крака в тях.

Обичам нощта през зимата, когато блещукащия сняг е натрупал, но в него няма следи. Освен моите.

Цената на айряна в различните заведения

Всички знаем какво е айрян – напитка, представляваща кисело мляко, смесено с вода. Продукт, който аз поставям в категорията „евтини“.

Статистика за цената на различните кисели млека не съм правил, но според производителя и маслеността им, от това, което съм виждал, въпросната варира между 60 и 90 стотинки за кофичка.

За направата на един литър айрян отива една кофичка кисело мляко плюс вода, докато напълним каната, е повече от достатъчна. Сигурен съм, че много заведения предпочитат малко по-различни съотношения, например: 2:1 вода:кисело мляко.

Нека приемем, че един литър айрян струва 1 лев – най-скъпото кисело мляко и за десетина стотинки вода. Сега да приемем, че надценката в кое да е средно-статистическо заведение е 100%, което е огромна надценка, дори за евтин продукт (както се сещате, най-много се печели от евтините продукти – кафе, вода, сокчета, чайчета и т.н.) – при тази схема, литър айрян трябва да струва два лева за литър.

Преди няколко дни обядвахме в пицарията в „Арена – Запад“ – мисля, че е „Виктория“. Там обичам да хапвам „морска“ пица, защото я правят вкусно, макар и да е малко по-скъпа от повечето подобни по други пицарии. Поръчах и кана айрян – един литър. Стана ми много странно, когато видях, че цената на литър от въпросната семпла течност струва четири (4) лева. Разбира се, платих ги – не съм гледал цените в менюто, проблемът си е мой. Днес вечеряхме с приятели в подобна пицария – далеч не в „молоподобната „Арена – Запад“" – „Дон Вито“, намираща се в локалното платно на бул. „Цар Борис III“, малко преди Красно Село, в посока Княжево. По време на вечерята споделих за, според мен, доста скъпия айрян във „Виктория“. Представете си погледа ми, когато в „Дон Вито“ платихме 5.50лв за литър айрян!

Ясно ми е, че „проблемът си е мой – да съм гледал“, но тук не става въпрос за това, а по-скоро за друго: откъде на къде и на кое отгоре, един никакъв айрян ще струва пет лева и петдесет стотинки за литър?! Двата продукта, от които се прави, са достатъчно евтини и дори при 100% надценка, сумата не би трябвало да е повече от 2 лева за литър.

Първо, силно се съмнявам, че киселото мляко е от най-скъпото. Второ, още по-силно се съмнявам, че водата е минерална – нещо, което би могло да мине за „извинение“ за „малко“ по-високата цена на крайния продукт. Пак не прави 5.50лв/литър…

Решил съм да си записвам цените и да си водя статистика за цената (и качеството) на айряна в различните заведения. Ако искате, споделете и вашите наблюдения. Струва ми се, че различните съдържатели на заведения, няма да е лошо, ако вземат да помислят малко – конкретно за айряна. Колкото и смешно и банално, може би, да звучи, това е една масово-консумирана напитка и, честно казано, не виждам причина да пълним гушите на тоя и оня и да плащаме с 400-500% надценка за нещо, което, реално, струва жълти стотинки.

Сигурен съм, че ако повече хора бойкотират айряна за 4-5 лв/литър, цената на въпросния ще падне и ще се приближи повече до разумната и нормална такава.

Искам да уточня, че в случая говоря за заведения в София. Общо взето, такива, които са в категорията „среден клас квартални пицарии“ – никакви луксозни изгъзици, в които всичко е с ненормална надценка (и вероятно рядко някой изтупан господин ще си поръча айрян).

Уникалното рисуване с пясък на Ксения Симонова

Рядко бих се абстрахирал от факта, че някоя жена е хубава. В случая обаче, една хубава жена прави нещо толкова уникално, красиво и прекрасно, че бих искал да обърна внимание по-скоро на него.

Според Wikipedia, Ксения се занимава с рисуване с пясък от около година, след като я е застигнала глобалната финансова криза. Приятно гледане!

Загубата на време, наречена “The Hurt Locker”

Нямам никакви намерения да се опитвам да обяснявам, че „Avatar“ заслужаваше награди. В случая обаче, ми е много чудно, на кое отгоре, филмът „The Hurt Locker“ взе толкова много Оскари? След филми като „Apocalypse now“, „Black Hawk Down“, „Enemy at the gates“ – това произведение да вземе толкова много награди. Направо ми е непонятно. Скучен, муден, без абсолютно никакъв смисъл филм, да не говорим за някои недомислици, които ми направиха впечатление. Музика – нищо. Актьорска игра – нищо особено. Ефекти – нищо особено. Първите 40 минути гледахме едно и също – един ходи напред, да обезвреди бомбата, двама го пазят и се панират, че ги гледат. След това, главния герой толкова много си хареса едно арабско момче, че чак го обърка.

Този филм дори за промиване на мозъци не става. Започвам да си мисля, че Камерън е решил да бутне едно рамо на бившата, като се е отказал от наградите, само и само да спечели повече статуетки тя. Че и за режисура! Къде бяха фабулата, историята, смисъла, интригата..? Рядко скучен филм. Разбира се, допускам, че е имало някакъв невероятен сюжет, някаква дълбока и докосваща сърцето история, но аз съм твърде тъп за да ги прозра.

Ако един хирург, примерно, зареже жена си и детето, то той е кариерист. Но когато това е войник, положението е друго! Той е герой!

Имало книга – чудесно! Сигурен съм, че няма да я прочета. Това, че е по записки, по-скоро може да е интересно от чисто документална гледна точка. Обаче конкретно филмът „The Hurt Locker“, за мен беше една абсолютна издънка и загуба на близо два часа. Все ми е тая, колко награди и за какво е взел, яд ме е за времето, което му отделих. И за това, че очевидно всичко е въпрос на пари и строго-субективно. Визирам хората, които са номинирали и награждавали филмите.

Първи впечатления от електронната цигара

От вчера съм собственик на електронна цигара – Joye302.

Всичко стана доста спонтанно – имахме гости, млада двойка, които от месец насам, ползват електронните цигари. Реших да си дръпна и да видя как е, като я пуснах след близо час и нещо. Толкова ми допадна, че се юрнах в неделя вечер, да си купувам една такава и за мен. Трябва да призная, че аз – относително страстен пушач, чиито цигари варират между кутия и две на ден – от вчера на обяд, съм запалил точно 3 цигари. Първите две – вчера, като ги загасих точно до второто дръпване, а третата – днес сутинта с кафето. Причината не е толкова до навика, колкото до това, че нещо не се оправям добре с новата си електронна придобивка и ми беше съвсем слаба, макар течността с по-голямо съдържание на никотин. Както и да е, успях да си дръпна 3-4 пъти, не повече, след това изгасих. От това, което написах до този момент, предполагам, че е станало ясно, че по-скоро ми харесва идеята за електронна цигара като заместител на истинските такива. Или дори начин за отказване от пушенето изобщо, ако това е цел.

Сега ще си позволя, на база краткия ми личен опит, да опиша плюсовете и минусите както на електронните цигари, така и на истинските.

Continue reading