Не мога повече! Не, че някой ме е бил, вярно, че доброволно се регистрирах навсякъде, но не мога повече. Deviantart, MySpace, Facebook, Twitter, Photo.net – това са само нещата, които следя редовно. Всъщност, прекомерно. Отделно, до ден-днешен получавам десетки покани за разни нови групи по сайтове, в който дори не помня, че съм се регистрирал. Това, че “всички го правят”, не ме кара да се чувствам длъжен и аз да го правя. Писна ми. Яде ми времето. Изяжда ме мен целия.
Събуждам се и преди да си направя кафе, вече имам получени 3 покани за прегръдка, 5 за целувка, 2 за концерти в Щатите, 17 покани, да си издоя кравата, 20 да пречукам някой от вражеската мафия; паралелно с това, бивам канен на всякакви събития, както и помолен да се присъединя към поредната малоумна кауза, която някой смята, че с група във Facebook ще постигне. За всеки игнориран “апликейшън”, някой вече е измислил други пет! Като “дете на 21 век”, всички тези неща ги следя не само на компютъра си, ами и на телефона си – включително имам включен push, да не би да изпусна нещо от изключителна важност! Не само е времеемко, а е малоумно! Тотално изтъпях(ме)!
Четири мейла, в два от които се копират едни и същи писма. Два мобилни телефона плюс iPhone, за които, времето, което съм отделил да ги включвам и изключвам, се равнява на дълъг и съвсем аналогов запой с приятели в кръчмата. О, чакай! Не мога да пия с приятелите си – те са във Facebook! “И така се появил битовия алкохолизъм…”
Обмислях да направя едно “масово самоубийство” с помощта на SuicideMachine, ама на пичовете им се се е попретоварил сървъра. Или поне така пише, макар и да имам съмнения, че адвокатите на Facebook са ги подкарали и нещо ги е дострашало. Е, нищо, ще карам “на ръка”. Не много бавно, но методично, ще започна да трия всичките си профили по псевдо-социални мрежи, в които се оказва, че имаш 25 000 приятели или последователи, но на практика, никой не те знае, не те познава и, ако ще да те блъсне ТИР, той няма и да разбере. Освен, разбира се, ако някой не напише във Facebook…
