Който-каквото иска да ми говори от общинарите, но и тази година, зимата ни изненада. Сутринта, когато тръгвах за работа, изпитвах известно неудобство от това, че се клатя като пингвин. Но след като се огледах около себе си, разбрах, че сме много! Пътя, който обикновено изминавам за около 5 минути, днес ми отне малко над 10. Надявах се, че ще намажа от факта, че живея в „елитен“ и централен столичен квартал, но не би… Не е почистен леда дори около училищата. Стигнах до трамвайната спирка, подпирайки се по сградите. И няма как – на работа ме искат с костюм, а такъв тип облекло, никога не ми се е връзвал с туристически обувки, с които бих имал малко повече успеваемост в покоряването на маршрута „от нас до работа и обратно“. За „късмет“, по стечение на обстоятелствата, около 15:30ч, се наложи да се включа в шествието по случай 120-годишнината на Софийския Университет. Движението бе отцепено само в едната посока, а тънката ледена коричка по жълтите павета, бе отлична предпоставка да имаме и няколко смъртни случая. Разминахме се, за радост. Смятах, че поне по въпросния маршрут от Ректората до Народния театър, щяха да поразчистят. Ей така, от кумова срама. Дори поради факта, че към бродещите се присъединиха и Президента и Министър-председателя. От друга страна, в тези предизборни времена, ледената пързалка може би е била с цел. Страх ме е да си помисля, ако завали по-сериозно, какво ли ни чака.

Снощи, както се прибирахме от вечеря при родителите ми, на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Черни връх“, точно под моста на влюбените, едно новичко Audi A4 се влюби в моето Peugeot 309 и със скорост близка до най-малкото трицифрено число, реши да ме паркира в много хубавото BMW, което се движеше успоредно до мен.

В моята кола бяхме трима души – Кремена, сестра и и аз. В колата зад нас се намираха родителите им, които возеха децата. 10 минути по-рано, Алекс искаше да се вози при нас.. За късмет, аз карах малко по-бавно, не бързах, за да ни следват спокойно, а на всичкото отгоре, точно преди да светне зелено, получих SMS, който тръгнах да чета, но светофара се смени и реших да го оставя за малко по-късно. Всичко това, като че ме забави с 1-2 секунди и – респективно – бях с 1 метър по-назад от мястото, на което бих бил ако бях тръгнал на момента, бях ускорил по-бързо и т.н. Continue reading →

Молитва на жената:

Прати ми, Господи, съпруг,
мил, умен като никой друг,
и да е силен и красив,
да знае да е мълчалив,
и да обича да ме слуша,
и да не пие, да не пуши,
парички много да изкарва,
да ме обича, да ми вярва,
да не скитори все навънка
и като харча, да не мрънка;
гърба ми вечер да разтрива,
с одеялото да ме завива;
и моля се да ме разбира
и отговора да намира,
когато питам някой път
не ми ли е голям гъзът.
И щом му стана аз съпруга,
да не поглежда вече друга.
Амин!

Молитва на мъжа:

Моля те Боже, изпрати ми глухоняма нимфоманка с щръкнали ЦИЦИ и с разрешително за домашно варене на спиртни напитки.
Амин!

Сигурен съм, че повечето от вас са попадали на онези списъци, в които присъстват имена като Табуретка, Салфетка, Орел, Лодка и т.н., но какво ще кажете за CutoutDissection.com? Не, това не е скрита реклама, това е новото име на някаква 19-годишна девойка, която – очевидно – няма много акъл в главата. Дано поне да е хубава (дори, ако може да е и глухоняма нимфоманка, с разрешително да вари ракия)! Continue reading →

Попаднах на страхотен сайт, на професионалния „ретушър“ Christophe Huet. Много от творбите му съм ги мяркал, но сега видях още доста и мисля, че този човек има невероятни идеи!